— Да… Знам!…
— Бих могъл да ви заведа тайно там със семейството ви, но при условие че ще напуснете Касъл Хаус веднага, докато всякакво бягство не е станало невъзможно…
— Благодаря на мистър Харви, а също и на вас, приятелю — рече Джеймз Бърбанк, — но все още не сме стигнали дотам.
— Както обичате, мистър Бърбанк — отвърна Джон Брюс.
— Все пак аз оставам на ваше разположение, в случай че се нуждаете от моите услуги.
Започналото в това време нападение погълна цялото внимание на Джеймз Бърбанк.
Внезапно бе избухнала силна стрелба, макар че още не се виждаха нападателите, които се криеха зад най-близките дървета. Куршумите се сипеха върху оградата, без обаче да й причинят големи вреди. За нещастие Джеймз Бърбанк и приятелите му можеха да окажат слаба съпротива, тъй като разполагаха едва с четиридесетина пушки. Все пак поради по-изгодното си положение те стреляха по-точно от милиционерите, стоящи начело на колоната. Така някои от тях бяха улучени в покрайнините на гората.
Този бой от разстояние продължи около половин час, при което предимство имаше по-скоро персоналът на Кемдлис Бей. След това нападателите се втурнаха към оградата, за да я превземат с пристъп. Тъй като искаха да я атакуват в няколко пункта едновременно, те се бяха снабдили с дъски и греди, задигнати от складовете на плантацията, които в момента горяха. С помощта на тези греди, прехвърлени през рекичката на двайсетина места, хората на испанеца можаха да стигнат до подножието на оградата, но претърпяха тежки загуби в убити и ранени. Тогава те се вкопчиха в заострените колци и се закатериха един след друг, ала не успяха да се прехвърлят отвъд. Негрите, озлбени срещу тези подпалвачи, ги отблъсваха храбро. Все пак беше ясно, че защитниците на Кемдлис Бей не са в състояние да дадат отпор на всички места, застрашени от числено превъзхождащия ги противник. Въпреки това можаха да устоят до настъпването на нощта, като само някои от тях бяха леко ранени. Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд не бяха дори засегнати, макар че никак не се щадяха. Само Едуард Керъл, улучен от куршум, който раздра рамото му, бе принуден да се прибере в хола на къщата, където мисис Бърбанк, Алис и Зерма положиха всички грижи за него.
Ала нощта идваше на помощ на нападателите. Под прикритието на тъмнината петдесетина от най-големите смелчаци се приближиха до вратата и я заудряха с брадви. Но тя не се поддаде. И сигурно нямаше да успеят да я разбият, за да се вмъкнат зад оградата, ако благодарение на една смела постъпка не бе се отворила пролука.
Работата е там, че една от пристройките се бе запалила внезапно и пламъците, поглъщайки сухото дърво, проядоха оная част от оградата, до която опираха тези пристройки.
Джеймз Бърбанк се втурна към горящата част на оградата ако не да я угаси, то поне да я защити…
Тогава, при светлината на пламъците, видя някакъв човек, който изскочи от дима, хукна навън и се прехвърли през рекичката по натрупаните върху повърхността й греди.
Това беше един от нападателите, който бе успял да проникне в парка откъм Сент Джонс, пълзейки между крайбрежните тръстики. После незабелязано се бе вмъкнал в една от конюшните. Там, с риск да загине в пламъците, бе подпалил няколко снопчета слама, за да унищожи тая част от оградата.
Така се бе образувал отвор. Джеймз Бърбанк и приятелите му напразно се опитваха да го заприщят. Цяла тълпа нападатели се втурна през него и мигновено няколкостотин души нахълтаха в парка.
И от едната, и от другата страна паднаха мнозина, защото се водеше ръкопашен бой. Отвред ехтяха гърмежи. Скоро Касъл Хаус бе напълно обкръжен, а негрите под напора на многочисления неприятел бяха изтласкани от парка и принудени да избягат в горите около Кемдлис Бей. Те се бяха сражавали с всички сили, самоотвержено и храбро; да продължават да се съпрогивяват в тази неравна борба, значеше да бъдат избити до крак.
Джеймз Бърбанк, Уолтър Стенърд, Пери, помощникуправителите, Джон Брюс, който също бе участвувал храбро в боя, и най-после няколко негри се принудиха да потърсят убежище зад стените на Касъл Хаус.
Наближаваше вече осем часът вечерта. На запад бе паднала тъмна нощ. На север небето се осветяваше още от заревото на пожарите, обхванали имението.
Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд влязоха бързо.