— Трябва да бягаме — каза Джеймз Бърбанк, — да бягаме веднага! Дали тези бандити ще нахълтат тук насила, или ще чакат в подножието на Касъл Хаус, докато ни принудят да се предадем, опасно е да оставаме тук! Лодката е готова! Време е да тръгваме! Жено, Алис, умолявам ви, вървете със Зерма и Ди на Кедровата скала! Там ще бъдете в безопасност, а ако се наложи и ние на свой ред да бягаме, ще ви намерим, ще се присъединим към вас…
— Татко — каза мис Алис, — елате с нас… и вие също, мистър Бърбанк!
— Да!… Да, Джеймз, ела! — извика мисис Бърбанк.
— Аз ли? — отвърна Джеймз Бърбанк. — Да оставя Касъл Хаус на тия мерзавци! В никой случай, докато сме в състояние да се съпротивяваме!… Ние можем да издържим още дълго! А като знаем, че сте в безопасност, ще придобием повече сили да се защищаваме!
— Джеймз!
— Налага се!
Разнесоха се още по-страшни крясъци. Вратата кънтеше от ударите, които й нанасяха нападателите, атакуващи главната фасада на Касъл Хаус откъм реката.
— Тръгвайте! — извика Джеймз Бърбанк. — Вече е тъмно! Няма да ви забележат в мрака! Тръгвайте! Вие ни връзвате ръцете, като стоите тук! За бога, тръгвайте!
Зерма бе изпреварила всички, държейки за ръка малката Ди. Мисис Бърбанк се вкопчи в прегръдките на мъжа си, Алис — на баща си. И двете изчезнаха по стълбата, която се спущаше под земята, за да поемат по тунела към залива Марино.
— А сега, приятели — каза Джеймз Бърбанк, обръщайки се към Пери, към помощникуправителите и неколцината негри, които не го бяха изоставили, — да се браним до смърт!
Всички се изкачиха подир него по главната стълба на хола и се настаниха по прозорците на първия етаж. Оттам на стотиците изстрели, които изподупчваха с куршуми фасадата на Касъл Хаус, те отвръщаха с по-рядка, но по-точна стрелба, тъй като се целеха в самата среда на нападателите. Ето защо враговете трябваше на всяка цена да разбият главния вход или с брадви, или с огън. Този път обаче нямаше кой да им пробие дупка, за да се вмъкнат в къщата. Едно е да се опиташ да изкъртиш дървена ограда отвън, а друго — да направиш същото отвътре, срещу каменни стени.
Двайсетина смелчаци обаче се приближиха до външното каменно стълбище, като се промъкнаха предпазливо през вече дълбокия мрак. Тогава се нахвърлиха върху вратата още по-ожесточено. Ала тя беше толкова здрава, че устоя на ударите и на брадвите, и на кирките. Този опит струва живота на неколцина от нападателите, защото разположението на амбразурите позволяваше на защитниците да подложат това място на кръстосан огън.
В същото време едно обстоятелство утежни положението. Патроните бяха на привършване. От три часа, откакто продължаваше този щурм, Джеймз Бърбанк, приятелите му, управителите и негрите, въоръжени с пушки, бяха изразходвали по-голямата част от боеприпасите си. Трябваше да издържат още известно време, но как да сторят това, след като изстрелят и последните си патрони? Нима ще оставят Касъл Хаус на тези изверги, които ще го превърнат в развалини?
А нямаше друг изход, ако нападателите успееха да разбият вратата, която вече се клатеше. Джеймз Бърбанк разбираше добре положението, но искаше да почака. Защото всеки момент можеше да се случи нещо, което да отвлече вниманието им. Сега вече нямаше защо да се страхуват нито за мисис Бърбанк, нито за дъщеричката, нито за Алис Стенърд. Като мъже трябваше да се бият докрай срещу тази сбирщина от убийци, подпалвачи и грабители.
— Имаме патрони още за един час! — извика Джеймз Бърбанк. — Да ги изстреляме всичките, приятели, но да не отстъпим нашия Касъл Хаус!
Преди Джеймз Бърбанк да успее да се доизкаже, от далечината долетя глух тътен.
— Оръдеен изстрел! — провикна се той.
От запад, от другия бряг на реката, се чу нов гърмеж.
— Втори изстрел! — каза мистър Стенърд.
— Да слушаме! — отвърна Джеймз Бърбанк.
Един повей на вятъра донесе до Касъл Хаус трети, по-ясен гърмеж.
— Дали това не е сигнал за нападателите да се върнат на десния бряг? — подхвърли Уолтър Стенърд.
— Възможно е! — обади се Джон Брюс. — Навярно там има някаква тревога.
— Да, и ако тези три оръдейни изстрела не са дадени от Джексънвил… — подхвана управителят.
— Значи, стрелят федералните кораби! — извика Джеймз Бърбанк. — Дали флотилията вече е влязла в Сент Джонс и настъпва нагоре по реката?
В края на краищата не беше изключено комодор Дюпон да е овладял реката поне в долното й течение.
Но нищо подобно. Тези три оръдейни изстрела бяха дадени от джексънвилската батарея. Скоро това се изясни напълно, защото повече изстрели не последваха. Значи нямаше никаква схватка между корабите на северняците и конфедералните войски нито по Сент Джонс, нито по равнините на околията Дювал.