Детето не отговори. Свикнало винаги да върви подир Зерма, то бе излязло с нея от тунела откъм заливчето, без майка му да забележи това.
Внезапно се чуха стенания. Предчувствувайки някаква нова опасност, без дори да се замислят дали тя не заплашва самите тях, мисис Бърбанк и мис Алис изскочиха навън и затичаха към брега на реката. Когато стигнаха там, видяха само една лодка, която се отдалечаваше в мрака.
— Помощ!… Помощ!… Това е Тексар!… — викаше Зерма.
— Тексар!… Тексар!… — извика и мис Алис.
И сочеше с ръка испанеца, осветен от заревото на пожарите в Кемдлис Бей, изправен на кърмата на лодката, която скоро изчезна.
После настъпи тишина.
Двамата негри лежаха на земята с прерязани гърла.
Тогава мисис Бърбанк, обезумяла, следвана от Алис, която не можа да я възпре, се втурна към брега, викайки дъщеря си. Никакъв вик не откликна на нейните викове. Лодката вече не се виждаше — или мракът я скриваше от погледа, или прекосяваше реката, за да спре някъде на левия бряг.
Търсенето продължи безрезултатно цял час. Най-после мисис Бърбанк се строполи изтощена на брега. Тогава мис Алис, напрягайки всички сили, успя да привдигне нещастната майка и като я подкрепяше, почти я понесе. В далечината откъм Касъл Хаус се чуваха изстрели на леко оръжие и от време на време ужасният вой на обсадителите. Въпреки всичко пак се налагаше да поемат обратно натам! Трябваше да се опитат да се върнат в къщата през тунела, да поискат да им отворят вратата, водеща към подземната стълба. Но ще успее ли мис Алис да накара някого да се отзове, щом стигнеше там?
Младата девойка помъкна мисис Бърбанк, която не съзнаваше вече какво върши. Движейки се обратно по брега, те бяха принудени да се спират безброй пъти. Всеки момент двете можеха да се натъкнат на някоя от бандите, които опустошаваха плантацията. Дали не беше по-добре да почакат да се съмне? Но как да се окаже на мисис Бърбанк налаганата от състоянието й помощ, когато се намираха на този бряг? Ето защо мис Алис реши на всяка цена да се добере до Касъл Хаус. Но ако следва извивките на реката, пътят й ще се удължи, разсъждаваше тя, затова по-добре да тръгне по-напряко, през полята, като се води по светлината от горящите негърски колиби. Така и стори и по този начин успя да се добере до окрайнините на къщата.
Там мисис Бърбанк се строполи отново до Алис, която също не можеше да се държи повече на краката си.
В това време милиционерският отряд бе прекратил атаката си и следван от ордата грабители, се намираше вече далеч от оградата. Не се чуваше никакъв вик нито отвън, нито отвътре. Мис Алис помисли, че след като са завзели Касъл Хаус, нападателите са го напуснали, без да оставят жив нито един от защитниците му. Тогава я обзе безгранична мъка. Тя също се строполи безсилна и от гърдите й се изтръгна сетен стон, сетен зов. Той бе чут. Джеймз Бърбанк и приятелите му изскочиха навън. Сега те се досещаха що се бе случило в заливчето Марино. Какво от това, че тези бандити бяха вече далеч от тях? Какво от това, че вече нямаше опасност да попаднат в ръцете им? Какво от това, щом ги бе сполетяло ужасно нещастие. Малката Ди беше във властта на Тексар!
Ето какво разказа мис Алис с прекъсван от ридания глас. Ето какво чу потъналата в сълзи мисис Бърбанк, когато се свести. И ето какво научиха Джеймз Бърбанк, Стенърд, Керъл, Пери и техните другари. Горкото дете беше отвлечено, отвлечено кой знае къде, попаднало в ръцете на най-злия враг на баща му!… Какво още можеше да се очаква и какви по-големи страдания готвеше бъдещето на това семейство?
Всички бяха съкрушени от този последен удар. След като пренесоха мисис Бърбанк в стаята й и я сложиха на леглото, мис Алис остана при нея.
Долу, в хола, Джеймз Бърбанк и приятелите му се съвещаваха какво да предприемат, за да намерят Ди, да изтръгнат и нея, и Зерма от ръцете на Тексар. Да, нямаше съмнение, преданата метиска щеше да се мъчи да защищава детето до смърт! Но дали тя, пленничка на негодник, обзет от лична омраза, нямаше да плати с живота си за изобличенията, които бе направила по негов адрес?
В този момент Джеймз Бърбанк винеше сам себе си, че бе накарал жена си да напусне Касъл Хаус, че й бе посочил път за бягство, който се бе оказал опасен. Единствено на случайност ли се дължеше присъствието на Тексар в залива Марино? Не, разбира се. По един или друг начин Тексар е научил за съществуването на тунела. Казал си е, че защитниците на Кемдлис Бей сигурно ще се опитат да избягат през него, когато не могат да се задържат повече в къщата. И след като довел шайката си до десния бряг на реката, след като се прехвърлил през оградата на парка, след като принудил Джеймз Бърбанк и близките му да се скрият зад стените на Касъл Хаус, вероятно се е разположил с неколцина от съучастниците си близо до залива Марино. Там издебнал ненадейно двамата негри, които пазели лодката, и заповядал на хората си да прережат гърлата на тези нещастници, чиито викове не можели да се чуват сред врявата, вдигана от нападателите. После испанецът почакал да се покаже Зерма. а малко след нея и Ди. Като ги видял сами, навярно е помислил, че нито мисис Бърбанк. нито мъжът й. нито приятелите им не са решили още да бягат от Касъл Хаус. Така че е трябвало да се задоволи с тази плячка и е отзлякъл детето и метиската, за да ги заведе в някакво неизвестно скривалище, където ще бъде невъзможно да ги намерят!