А какъв по-страшен удар можеше да нанесе на семейство Бърбанк този мерзавец? Дори да изтръгнеше сърцата им. пак не би причинил на този баща и на тази майка такава болка!
Ужасна нощ прекараха оцелелите от Кемдлис Бей. На всичко отгоре ги измъчваше страх дали на нападателите няма да им хрумне да се върнат, по-многобройни или по-добре въоръжени, за да принудят последните защитници на Касъл Хаус да се предадат. За щастие това не стана. Денят настъпи, без Джеймз Бърбанк и приятелите му да бъдат вдигнати в тревога от ново нападение.
Колко полезно би било обаче да разберат по каква причина бяха дадени тия три оръдейни изстрела предишния ден и защо нападателите се бяха оттеглили, и то когато с едно последно усилие — усилие само за един час — щяха да сложат ръка на жилището! Дали това отстъпление не се дължеше на някаква маневра на федералистите, предприета в устието на Сент Джонс? Дали корабите на комодор Дюпон не бяха завладели Джексънвил? Това би било крайно необходимо и изгодно за Джеймз Бърбанк и близките му. Така щяха да могат да подновят напълно спокойно усилените дирения, за да намерят Ди и Зерма, да се нахвърлят върху самия Тексар. ако испанецът не се е оттеглил със сподвижниците си, да го дадат под съд като подбудител на опустошенията в Кемдлис Бей и най-вече като двоен похитител — на метиската и на детето.
Този път не ще можеше да си осигури алиби, и то такова, на каквото испанецът се бе позовал в началото на настоящето повествование, когато се яви пред съдиите в Сент Огъстин. Ако Тексар не предвождаше шайката злодеи, която бе нахлула в Кемдлис Бей — куриерът на мистър Харви не бе могъл да потвърди това пред Джеймз Бърбанк, — нима последният вик на Зерма не бе показал ясно какво пряко участие бе имал в отвличането? Пък и нали мис Алис го бе познала в момента, когато лодката му се отдалечаваше?
Да. федералното правосъдие щеше да съумее да накара този мерзавец да признае на кое място е отвлякъл своите жертви и да го накаже за престъпленията, които той не можеше да отрича повече.
За нещастие нищо не потвърди предположенията на Джеймз Бърбанк за пристигането на северняшката флотилия във водите на Сент Джонс. На тази дата — 3 март — никакъв кораб още не бе излязъл от залива Сент Мериз. Това личеше убедително от новините, които един от помощникуправителите донесе същия ден. като се прехвърли на другия бряг на реката. Никакъв кораб още не бе се появил около фара Пабло. Всичко се свеждаше до завземането на Фернандина и на форт Клинч. Изглежда, комодор Дюпон искаше да се придвижи крайно предпазливо към центъра на Флорида. Що се отнася до Джексънвил, там продължаваше да господствува партията на метежниците. След похода до Кемдлис Бей испанецът се бе появил отново в града. Там той организираше съпротивата, в случай че канонерките на Стивънс се опитаха да минат през плитчината при устието на реката. Сигурно някаква лъжлива тревога го бе накарала предния ден да се изтегли със своята шайка грабители. Впрочем нима отмъстителните действия на Тексар не бяха достатъчни сега, когато плантацията беше опустошена, складовете — унищожени от пожара, негрите — прогонени в горите на околията, а от колибите им бяха останали само развалини, и най-после, когато малката Ди беше отнета от баща й и майка й и не можеше да се намери никаква следа от похитителите.
Джеймз Бърбанк се убеди напълно в това, когато на сутринта обиколи с Уолтър Стенърд десния бряг на реката срещу течението. Напразно оглеждаха и най-малките заливчета да намерят някаква диря, която би им показала в каква посока се е придвижила лодката. Но диренето не беше пълно, трябваше да претърсят и левия бряг.
Ала можеше ли да стане това в такъв момент? Нямаше ли да бъде по-добре да почакат идването на федералистите да обезсили Тексар и неговите привърженици? Все още имаше опасност нападателите да се върнат, така че дали не беше неблагоразумно да оставят сами в Касъл Хаус мисис Бърбанк в сегашното й състояние, мис Алис, която не можеше вече да се отдели от нея, и Едуард Керъл, който щеше да бъде на легло няколко дни?