Ала още същия ден неколцина от бившите роби се върнаха скришом в Кемдлис Бей. Не е трудно да си представим огорчението им, когато не намериха нито една колиба здрава. Джеймз Бърбанк веднага се разпореди да бъдат задоволени колкото се може по-добре нуждите им. Известен брой от тези негри се подслониха зад оградата, в част от пристройките, пощадени от пожара. Най-напред ги накараха да погребат другарите си, загинали при отбраната на Касъл Хаус. а също и труповете на нападателите, убити при щурма — ранените бяха прибрани от съратниците им. Същото сториха и с двамата нещастни негри, убити от Тексар и неговите съучастници, които ги бяха издебнали на поста им при заливчето Марино.
Увлечен в тези грижи, Джеймз Бърбанк не можеше още да мисли за възстановяване на реда в своето имение. Трябваше да чака да се реши изходът от двубоя между Юга и Севера във Флорида. Други грижи, също много сериозни, поглъщаха денонощно вниманието му. Той правеше всичко според възможностите си, за да намери следите на малката си дъщеря. Пък и здравето на мисис Бърбанк беше твърде разклатено. Макар че мис Алис не се отделяше нито за миг от нея и се грижеше със старателността на дъщеря, налагаше се да се повика лекар.
В Джексънвил имаше един лекар, който се ползуваше с пълното доверие на семейство Бърбанк. Щом му съобщиха, той веднага дойде в Кемдлис Бей. Предписа няколко лекарства Но можеха ли те да подействуват, докато малката Ди не се върнеше при майка си? Ето защо, като оставяха Едуард Керъл, който известно време трябваше да пази легло, Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд всеки ден обикаляха двата бряга на реката. Те претърсваха островчетата по Сент Джонс, разпитваха местните хора, разследваха и в най-малките селища на околията, обещаваха много пари на този, който им дадеше някакво сведение… Усилията им обаче останаха безплодни. Как можеха да разберат, че испанецът се крие в дъното на Черния залив? Никой не знаеше това. Пък и за да избави по-добре жертвите си от всякакви дирения, може би Тексар ги бе закарал към горното течение на реката? Нима територията на щата не беше достатъчно голяма, нима нямаше достатъчно скривалища из просторните гори: в централната част, сред обширните блата на Южна Флорида, в Тнедостъпната област Евърг лейдс, за да скрие Тексар двете си жертви толкова добре, че никой да не може да се добере до тях?
В това време чрез лекаря, който идваше всеки ден в Кемдлис Бей, Джеймз Бърбанк се осведомяваше какво става в Джексънвил и в северната част на околията Дювал.
Нямаше съмнение, че федералистите не бяха предприели още никаква нова военна маневра на флоридска територия. Може би със специални инструкции, изпратени от Вашингтон, им се нареждаше да спрат на границата и да не се опитват да я прекосяват? Подобна тактика би била катастрофална за интересите на юнионистите, настанили се в южните щати, и особено за Джеймз Бърбанк, така компрометиран пред конфедералистите с последните си постъпки. Но както и да е, ескадрата на комодор Дюпон се намираше още в естуара на Сент Мериз и ако действително хората на Тексар се бяха оттеглили в резултат от трите оръдейни изстрела вечерта на 2 март, това значеше, че властите в Джексънвил са били подведени от лъжлива тревога — грешка, благодарение на която Касъл Хаус бе спасен от грабеж и разрушение.
Що се отнася до испанеца, дали той не замисляше нов поход, смятайки, че предишният не е постигнал напълно целта си, тъй като Джеймз Бърбанк не беше във властта му? Но подобно предположение беше мъчно допустимо. Нападението срещу Касъл Хаус и отвличането на Ди и Зерма, изглежда, засега го задоволяваха. Пък и някои честни граждани не се бяха побояли да изразят неодобрение за случилото се в Кемдлис Бей и отвращението си от водача на джексънвилските метежници, макар че Тексар пет пари не даваше за тяхното мнение. Испанецът бе заздравил властта си в околията Дювал с помощта на своята партия от фанатици. Тези нехранимайковци, тези безскрупулни авантюристи вилнееха там свободно. Всеки ден те се отдаваха на всевъзможни развлечения, които се израждаха в оргии. Врявата им стигаше чак до плантацията и в небето се отразяваше отблясъкът от илюминациите, които човек можеше да помисли за зарево от някакъв нов пожар. Трезвите хора, принудени да мълчат, волю-неволю се преклониха под игото на тази шайка, поддържана от най-долната сган в околията.