В последна сметка временното бездействие на федералната армия помагаше по особен начин на новите местни власти. Те се възползуваха от него, за да пуснат слух, че северняците уж нямало да преминават границата, че имали заповед да се оттеглят в Джорджия и в двете Каролини, че войските на аболиционистите нямало да навлязат в полуостров Флорида, че като бивша испанска колония тя стояла настрана от въпроса, който Съединените щати се мъчат да решат с оръжие, и т. н. Вследствие на това във всички околии се създаде движение по-скоро благоприятно, отколкото неблагоприятно за възгледите, представлявани от привържениците на насилието. То се забелязваше на много места, но най-вече в северната част на Флорида, откъм границата с Джорджия, където собствениците на плантации, особено северняците, бяха подложени на големи безчинства, робите им — принуждавани да бягат, дъскорезниците и работилниците им — унищожавани от пожари, именията им — опустошавани от войските на конфедералистите, както бе постъпила джексънвилската сган с Кемдлис Бей.
Но поне засега, изглежда, плантацията нямаше защо да се страхува от ново нашествие, нито Касъл Хаус — от ново нападение. И все пак с какво нетърпение очакваше Джеймз Бърбанк федералистите да установят властта си в щата! При сегашното положение изключено беше да се предприеме нещо срещу самия Тексар, нито да бъде даден под съд за постъпките му, които този път не можеха да се опровергаят, нито пък да бъде принуден да посочи на кое място крие Ди и Зерма.
Какви мъчителни безпокойства причини на Джеймз Бърбанк и на близките му този продължителен застой! Ала те не можеха да повярват, че федералистите са решили да се спрат на границата. В последното писмо на Гилбърт се казваше изрично, че експедицията на комодор Дюпон и на Шермън има за прицел Флорида. Дали след това писмо федералното правителство не е пратило противоположни инструкции в залива Едисто, където ескадрата чакаше да поеме отново по море? Дали някакъв успех на конфедералните войски, извоюван във Вирджиния или в двете Каролини, не е принудил юнионистката армия да спре настъплението си на юг? Какви непрекъснати тревоги за това семейство, подложено на толкова изпитания от началото на войната насам! И колко ли нещастия още го очакваха!
Така преминаха първите пет дни след нахлуването в Кемдлис Бей. Нямаше никаква вест за приготовленията, предприемани от федералистите. Никаква вест нито за Ди, нито за Зерма, въпреки че Джеймз Бърбанк правеше всичко възможно, за да открие следите им, и не минаваше ден, без да предприеме нещо ново!
Дойде 9 март. Едуард Керъл бе оздравял напълно. Той щеше да може да участвува в диренията на приятелите си. Мисис Бърбанк все още беше извънредно слаба. Изглежда, като че щеше да прекара до края на живота си в плач. В пристъп на бълнуване тя зовеше малката си дъщеря със сърцераздирателен глас, понечваше да се завтече да я търси. След такива кризи настъпваше припадък, който поставяше живота й в опасност. Колко пъти мис Алис се страхуваше да не би тази злочеста майка да издъхне в ръцете й.
Сутринта на 9 март в Джексънвил пристигна един-единствен слух за войната. За нещастие той беше такъв, че вдъхна нови сили на отцепниците.
Според този слух конфедералният генерал Ван Дорн на 6 март в битката при Бентънвил в Арканзас отблъснал бойците на Къртис, а после принудил федералистите да минат в отстъпление. В действителност това беше обикновена схватка с ариергарда на един малък северняшки корпус и този успех на конфедералистите щеше да бъде многократно компенсиран от федералистите няколко дни по-късно с победата им при Пий Ридж. Ала това беше достатъчно, за да одързости още повече южняците. И в Джексънвил те ознаменуваха тази незначителна битка като пълно поражение на федералната армия. По този повод устроиха нови празненства и нови оргии, шумът от които отекваше болезнено в Кемдлис Бей.