Тогава го обзе неустоимо желание да се види с майка си. С разрешение на капитан Стивънс той напусна флотилията и скочи в една от леките лодки, наричани „гиги“. Придружен от верния си Марс, успя да се промъкне незабелязано в мрака — поне така мислеше — и слезе на половин миля под Кемдлис Бей, за да не спира в малкото пристанище, което навярно беше под наблюдение.
Но не знаеше, а и не можеше да знае, че е попаднал в клопка, поставена от Тексар. Испанецът държеше на всяка цена да се сдобие с доказателството, поискано от съдиите — доказателството, че Джеймз Бърбанк има връзки с врага. Така че, за да примами младия лейтенант в Кемдлис Бей, той поръча на един от пазачите на фара Пабло, който му беше предан, да осведоми Гилбърт за някои от събитията, развили се в Касъл Хаус, и особено за състоянието на майка му. Тръгвайки при посочените по-горе обстоятелства, младият лейтенант бе постоянно шпиониран, докато се движеше срещу течението на реката. Ала промъквайки се между тръстиките по високите брегове на Сент Джонс, без сам да знае, той успя да заблуди хората на испанеца, натоварени да го следят. Но макар че не го забелязаха да слиза на брега под Кемдлис Бей, тези шпиони се надяваха да го хванат поне на връщане, тъй като тази част от реката беше под тяхно наблюдение.
— Майка ми… майка ми — завика отново Гилбърт. — Къде е тя?
— Ето ме, синко! — отвърна мисис Бърбанк.
Тя се бе показала на стълбищната площадка над хола, слезе бавно, придържайки се за перилата, и се строполи на един диван, докато Гилбърт я обсипваше с целувки.
В дрямката си болната бе чула чукането по вратата на Касъл Хаус. Тя тутакси позна гласа на сина си и намери достатъчно сили да стане, за да отиде при Гилбърт, да плаче с него, с всичките си близки.
Младият човек я притискаше в прегръдките си.
— Мамо… мамо!… — повтаряше той. — Значи пак те виждам!… Колко ми е тежко!… Но ти си жива!… Ах, ние ще те излекуваме!… Да!… Ще свършат тези лоши дни!… Ние пак ще бъдем заедно…скоро!… Ти пак ще бъдеш здрава!… Не бой се за мен, мамо!… Никой няма да узнае, че ние с Марс сме идвали тук!…
И докато говореше, Гилбърт, виждайки, че майка му губи сили, се опитваше да я ободри с милувките си.
Обаче Марс, изглежда, бе разбрал, че Гилбърт и той не знаят колко голямо е сполетялото ги нещастие. Джеймз Бърбанк, мистър Керъл и мистър Стенърд мълчаха с обронени глави. Мис Алис не можеше да сдържа сълзите си. Наистина тук не бяха нито малката Ди, нито Зерма, която би узнала, че мъжът й е пристигнал в Кемдлис Бей, че е в къщата, че я чака…
Затова със свито от тревога сърце, като оглеждаше всички ъгълчета на хола, Марс запита мистър Бърбанк:
— Какво се е случило, господарю? В този момент Гилбърт се опомни.
— Ами Ди? — извика той. — Нима Ди си е легнала вече? Къде е сестричката ми?
— Къде е жена ми? — обади се Марс.
След миг младият офицер и Марс вече знаеха всичко. Движейки се по брега на Сент Джонс от мястото, където ги чакаше лодката им, те наистина бяха забелязали в тъмното купищата развалини из плантацията. Но смятаха, че всичко се свежда до някакви материални щети в резултат от освобождаването на негрите. Сега им беше напълно ясно. Единият не бе заварил сестра си в къщи. Другият не бе заварил жена си. И никой не можеше да им каже къде ги е замъкнал Тексар вече от една седмица!
Гилбърт коленичи до мисис Бърбанк. Сълзите му се смесваха с нейните. Марс, задъхан, със зачервено лице, ходеше напред-назад, неспособен да се сдържа.
Най-после гневът му избухна.
— Ще убия Тексар! — провикна се той. — Ще отида в Джексънвил… утре… тази нощ… веднага…
— Да, да вървим, Марс, да вървим! — подкани го Гилбърт. Джеймз Бърбанк ги спря.
— Ако всичко можеше да се оправи така — рече той, — аз нямаше да чакам пристигането ти, синко! Да, този мерзавец щеше вече да е платил с живота си за злото, което ни причини! Но първо трябва да каже това, което само той може да каже! И като ти говоря така, Гилбърт, като съветвам теб и Марс да почакате, значи, трябва да се чака!
— Добре, татко! — отвърна младият човек. — Но поне да претърся местността, да подиря…
— Ех, мислиш ли, че не съм свършил вече това? — извика мистър Бърбанк. — Не е минал ден да не сме оглеждали бреговете на реката, островчетата, които биха могли да служат за скривалище на тоя Тексар! Но не открихме нито една следа, нищо, което да ме насочи по дирите на твоята сестра, Гилбърт, и на твоята жена, Марс! Керъл и Стенърд направиха заедно с мен всичко възможно… Досегашните ни дирения бяха безполезни!