— Защо не се оплачеш в Джексънвил? — запита младият офицер. — Защо не дадем Тексар под съд като подстрекател за опустошаването на Кемдлис Бей, като похитител?
— Защо ли? — отвърна Джеймз Бърбанк. — Защото сега Тексар е господар, защото всички честни хора треперят пред нехранимайковците, които са му предани, защото и градската сган, и околийската милиция са с него!
— Аз ще убия Тексар! — повтаряше Марс, сякаш обзет от натраплива мисъл.
— Ще го убиеш, когато му дойде времето! — отговори Джеймз Бърбанк. — Сега това само би влошило положението.
— А кога ще му дойде времето? — попита Гилбърт.
— Когато федералистите установят властта си над Флорида, когато завземат Джексънвил!
— Ами ако тогава бъде много късно?
— Синко!… Синко!… Умолявам те… не говори така! — извика мисис Бърбанк.
— Да. Гилбърт, не говори така! — повтори мис Алис. Джеймз Бърбанк улови сина си за ръката.
— Гилбърт. изслушай ме — каза той. — И ние като теб и Марс искахме незабавно да дадем заслуженото на Тексар, в случай че откаже да разкрие какво е станало с жертвите му. Но заради твоята сестра, Гилбърт, заради твоята жена, Марс, гневът ни отстъпи пред благоразумието. Действително има всички основания да се мисли, че Ди и Зерма в ръцете на Тексар са заложници, които ще му послужат като застраховка за живота. Защото този мерзавец положително се страхува да не бъде подведен под отговорност, загдето свали честните управници на Джексънвил и насъска шайка злодеи срещу Кемдлис Бей да опожарят и разграбят плантацията на един северняк! Ако не бях уверен в това, Гилбърт, бих ли ти говорил с такава убеденост! Бих ли имал сили да чакам?
— И нима аз щях да бъда жива! — добави мисис Бърбанк.
Нещастната жена бе разбрала, че ако синът й отидеше в Джексънвил, щеше да попадне в ръцете на Тексар. А кой би могъл тогава да спаси един офицер от федералната армия, пленен от южняците точно когато федералистите застрашаваха Флорида?
Но младият офицер не можеше да се владее повече. Той настояваше да замине. И когато Марс повтори:
— Ще убия Тексар! Той каза:
— Да вървим тогава!
— Няма да тръгваш, Гилбърт!
Мисис Бърбанк се бе изправила с последно усилие. Тя се изпречи на вратата. Но изтощена от това усилие, неспособна да се държи повече, падна.
— Мамо!… Мамо!… — извика младият човек. Останете, Гилбърт! — каза мис Алис.
Наложи се да пренесат мисис Бърбанк в стаята й, където младата девойка остана с нея. След това Джеймз Бърбанк се върна при Едуард Керъл и мистър Стенърд в хола. Гилбърт бе седнал на дивана и бе обхванал главата си с ръце. Марс мълчеше, застанал по-настрана.
— Сега, Гилбърт — рече Джеймз Бърбанк, — ти вече се владееш. И тъй, говори. От това, което ще ни кажеш, ще зависят решенията, които ще вземем. Единствената ни надежда е федералистите да пристигнат по-скоро в околията. Нима са се отказали от намерението си да завземат Флорида?
— Не, татко.
— А къде са?
— Част от ескадрата се насочва в този момент към Сент Огъстин, за да наложи блокада на крайбрежието.
— Но нима комодорът не възнамерява да завладее Сент Джонс? — попита разпалено Керъл.
— Долното течение на Сент Джонс е в наши ръце — отговори младият лейтенант. — Нашите канонерки под командуването на капитан Стивънс вече са закотвени в реката.
— В реката! И още не са се опитали да завземат Джексънвил?! — възкликна Стенърд.
— Не, защото трябваше да спрат пред плитчината, на четири мили под пристанището.
— Канонерките спрени… — промълви Джеймз Бърбанк. — спрени от непреодолимо препятствие?…
— Да, татко — отвърна Гилбърт. — спрени от плитката вода. Приливът трябва да бъде достатъчно силен, за да могат да минат през тази плитчина, а дори и тогава ще им е много трудно. Марс познава отлично фарватера, затова ще ни служи за лоцман.
— Да чакаме! Пак да чакаме! — извика Джеймз Бърбанк. — А колко дни?
— Най-много три дни, а ако вятърът откъм морето тласне вълните към естуара, само двайсет и четири часа.
Три дни или двайсет и четири часа — колко дълго щеше да бъде това време за обитателите на Касъл Хаус! А ако дотогава конфедералистите разберяха, че не ще могат да защитят града, ако го изоставеха, както бяха изоставили Фернандина. форт Клинч и другите пунктове в Джорджия и Северна Флорида, дали Тексар нямаше да избяга от тях? Къде щяха да го търсят в такъв случай?