Но невъзможно беше да го нападат в този момент, когато се разпореждаше в Джексънвил и градската сган поддържаше насилията му. И дума не можеше да става за такова нещо.
Тогава мистър Стенърд попита Гилбърт вярно ли е, че федералистите са претърпели някакъв неуспех на Север, и какво да се мисли за поражението при Бентънвил.
— Благодарение на победата при Пий Ридж — отговори младият лейтенант — войските на Къртис можаха да си възвърнат територията, която бяха загубили временно. Положението на северняците е отлично, победата им е сигурна, но трудно може да се предскаже кога ще стане. Щом завземат главните пунктове във Флорида, те ще спрат военната контрабанда, която се върши по крайбрежните пътища, и скоро конфедералистите ще започнат да чувствуват недостиг на боеприпаси и оръжие. Така че няма да мине много време и в щата ще се въдвори отново спокойствие и сигурност под закрилата на нашата ескадра!… Да… след няколко дни!… А дотогава…
Мисълта за сестричката му, изложена на толкова опасности, го обзе отново с такава сила, че се наложи мистър Бърбанк да отпъди този спомен, като пак насочи разговора към въпроса за воюващите. Не може ли Гилбърт да му предаде други новини, неуспели да стигнат до Джексънвил или поне до Кемдлис Бей?
Наистина имаше няколко, и то от голямо значение за северняците, заселени из земите на Флорида.
Да си припомним, че в резултат от победата при Донълсън почти целият щат Тенеси бе преминал отново под властта на федералистите. Съчетавайки едновременна атака на своята армия и флота, те възнамеряваха да завземат цялото течение на Мисисипи. За тази цел се спуснаха до острова, където войските им трябваше да се сблъскат с дивизията на генерал Борьогар, натоварена с отбраната на реката. Още на 24 февруари бригадите на генерал Поуп, след като дебаркираха в Комърс, на десния бряг на Мисисипи, отблъснаха корпуса на Дж. Томсън. Вярно, когато стигнаха до остров 10 и село Ню Мадрид, те бяха принудени да се спрат пред непреодолима система от земни укрепления, изградена от Борьогар. Макар че след падането на Донълсън и Нешвил всички позиции по реката над Мемфис трябваше да се смятат загубени за конфедералистите, те все още можеха да защищават позициите, които се намираха по-надолу. Именно на това място навярно скоро щеше да се разрази решителна битка.
Междувременно обаче заливът Хемптън Роудс при устието на Джеймз Ривър стана сцена на паметно сражение. В тази битка влязоха в действие първите образци от ония бронирани кораби, чието използуване промени морската тактика и видоизмени флотите на Стария и Новия свят.
На 5 март „Монитър“, броненосец, построен от шведския инженер Ериксон, и „Вирджиния“, преустроеният някогашен „Меимак“, бяха готови да излязат в открито море, единият — от Ню Йорк, другият — от Норфолк.
По това време една федерална ескадра, обединена под командуването на капитан Марстън, стоеше на котва в Хемптън Роудс, близо до Нюпорт Нюз. Тази ескадра се състоеше от корабите „Конгрес“, „Сент Лорънс“ и „Къмбърланд“ и от две парни фрегати.
На 2 март сутринта внезапно се появява „Вирджиния“ под командуването на конфедералния капитан Бюканън. Следвана от няколко други кораба с по-малък тонаж, тя се нахвърля най-напред върху „Конгрес“, а после върху „Къмбърланд“, пробива го с носа си и го потапя със сто и двайсет души от екипажа му. След това се връща към заседналия в тинята „Конгрес“, надупчва го със снаряди и го подпалва. Само нощта й попречва да унищожи трите останали кораба от федералната ескадра.
Трудно можем да си представим въздействието, което имаше тази победа на един малък броненосец над големите юнионистки кораби. Тази новина се разпространи с наистина изумителна бързина. Тя предизвика дълбоко униние сред привържениците на Севера, щом някаква си „Вирджиния“ можеше да стигне чак до Хъдзън и да потопи кораби от нюйоркското пристанище/Същевременно това беше огромна радост за Юга, който вече предвкусваше вдигане на блокадата и възстановяване на свободната търговия по цялото свое крайбрежие.
Именно тази морска победа бе така шумно отпразнувана предишния ден в Джексънвил. Конфедералистите можеха да се смятат сега недосегаеми от корабите на федералното правителство. Възможно беше дори след победата при Хемптън Роудс ескадрата на комодор Дюпон да бъде незабавно изтеглена към Потомак или Чесапийк. Тогава никакъв десант нямаше да заплашва вече Флорида. Робовладелските идеи, подкрепяни от най-необузданата част от населението на Юга, неминуемо щяха да възтържествуват. А Тексар и сподвижниците му щяха да заздравят положението си, което им позволяваше да вършат толкова зло!