— Направо, Марс, направо! — можа да каже само младият офицер.
И гигът се носеше по течението на четвърт миля от левия бряг.
В това време се показа пристанището на Джексънвил — нито тъмно, нито тихо. Многобройни светлини сновяха по кейовете или трептяха в лодките по водата. Някои дори се движеха бързо. Изглежда, в доста широк район беше установен бдителен надзор.
Същевременно песни, примесени с крясъци, показваха, че веселията и оргиите продължаваха да нарушават спокойствието на града. Дали Тексар и привържениците му все още вярваха в поражението на северняците във Вирджиния и вероятното оттегляне на федералната флотилия? Или пък използуваха последните си дни, за да се отдадат на всевъзможни безпътства сред населението, напоено с уиски и джин?
Така или иначе, гигът се носеше безспир по течението и Гилбърт можеше да се надява, че щом отминеха Джексънвил, скоро щяха да бъдат извън всякакви сериозни опасности. Изведнъж той даде знак на Марс да спре. На по-малко от една миля под пристанището бе забелязал дълъг низ от черни точки, пръснати като редица подводни скали от единия до другия бряг на реката.
Това беше линия от закотвени лодки, които преграждаха Сент Джонс на това място. Ако канонерките успееха да минат през плитчината, очевидно тези лодки щяха да бъдат безсилни да ги спрат и не им оставаше нищо друго, освен да се оттеглят; но в случай че лодки на федералистите се опитаха да навлязат нагоре по реката, те може би щяха да съумеят да им попречат. Именно по тази причина бяха образували преграда през нощта. Всички стояха неподвижни, напряко на Сент Джонс, като или се задържаха с греблата си, или стояха закотвени. Макар и да не се виждаха, нямаше съмнение, че имаха на борда си доста голям брой хора, добре въоръжени и за отбрана, и за нападение.
Обаче Гилбърт забеляза, че когато се бяха движили срещу течението, за да стигнат до Кемдлис Бей, реката още не беше преградена от веригата лодки. Значи тази предпазна мярка е била взета едва след минаването на гига и вероятно в очакване на нападение, за което не можеше и да става въпрос в момента, когато младият лейтенант напущаше флотилията на Стивънс.
Ето защо трябваше да се отдръпнат от средата на реката, за да се движат колкото е възможно по-скришом покрай десния бряг. Може би лодката щеше да остане незабелязана, ако се провираше през тръстиковия гъсталак и под сянката на крайбрежните дървета. Във всеки случай нямаше друг начин да заобиколят преградата по Сент Джонс.
— Марс, старай се да гребеш безшумно, докато не минем тази линия — каза младият лейтенант.
— Слушам, мистър Гиб.
— Сигурно ще трябва да преодоляваме водовъртежите и ако имаш нужда от моята помощ…
— Няма да имам нужда — отвърна Марс.
И когато беше вече само на триста ярда от преградната линия, обърна гига и го насочи бързо към десния бряг.
Лодката не бе забелязана, когато пресичаше косо реката — а можеше да бъде забелязана; още по-малка вероятност имаше да я открият сега, когато се сливаше с тъмните сенки на брега. Ако краят на заграждението не стигаше до брега, тя почти сигурно щеше да го премине. Твърде неблагоразумно беше да се опитва да мине по самия фарватер на Сент Джонс.
Марс гребеше сред мрак, който гъстата завеса на дърветата правеше още по-непроницаем. Той внимаваше да не се сблъсква с дънери, които подаваха върховете си тук-там, и да не пляска твърде шумно по водата, макар че понякога се налагаше да преодолява противотечението, което поради някои извивки на водовъртежите се засилваше доста. Отклоненията при тези условия несъмнено щяха да забавят Гилбърт с един час. Но какво от това, че тогава щеше да бъде светло? Той щеше да се намира достатъчно близо до мястото на закотвените канонерки, така че вече нямаше да има никаква опасност от страна на Джексънвил.
Към четири часа лодката се бе изравнила с преградната линия. Както и предполагаше Гилбърт, можеше свободно да се мине покрай брега, тъй като на това място фарватерът на реката беше плитък. Няколкостотин фута по-нататък под покров от мангрови дървета и гигантски бамбук се очертаваше неясно твърде горист нос, врязващ се в Сент Джонс.
Трябваше да се заобиколи този нос, доста тъмен откъм страната срещу течението. Откъм долното течение, напротив, гъсталаците изчезваха внезапно. С приближаването към естуара на Сент Джонс брегът ставаше по-полегат и нарязан от много заливчета и блата, образуващи твърде нисък и открит бряг. Там вече нямаше нито дърво, нито тъмна растителна завеса и поради това водата ставаше отново много светла. Ето защо някоя лодка, обикаляща около носа, лесно можеше да забележи черна движеща се точица като този гиг, твърде малък, за да могат двама души да легнат в него.