— Тъй че отваряйте си очите! — казаха от сушата.
— Добре, добре! — отговориха им. — Федерален офицер е хубава плячка, още повече че този офицер е собственият син на един от тия проклети северняци във Флорида!
— И ще ни бъде платено скъпо за него, защото ще плаща Тексар!
— Възможно е обаче да не успеем да ги отвлечем тази нощ, ако са се скрили в някое речно заливче. Но през деня ще претърсим толкова старателно всички дупки, че и воден плъх не ще ни се изплъзне!
— Да не забравяме, че ни е поръчано изрично да ги хванем живи!
— Да! Разбрали сме се вече! Разбрали сме се също, че ако ги изловим на брега, ще ви извикаме, за да дойдете да ги вземете и да ги отведете в Джексънвил, нали?
— Не ще и дума, ще останем закотвени тук, стига да не се наложи да ги гоним.
— А ние ще дебнем на брега.
— Хайде! Добра сполука! Откровено казано, по-добре да бяхме прекарали нощта на пиячка из джексънвилските кръчми…
— Е, да, стига тези двама негодници да не ни се изплъзнат! Но не, утре ще ги заведем с вързани крака и ръце при Тексар!
След това лодката се отдалечи на разстояние две гребла. А скоро звън на размотавана верига показа, че котвата й е стигнала дъното. Що се отнася до хората, които стояха на края на брега, те вече не говореха, чуваше се само шумът на стъпките им по окапалите листа на дърветата.
Значи бягството и откъм реката, и откъм сушата беше вече невъзможно.
Тъкмо върху това размишляваха Гилбърт и Марс. И единият, и другият не бяха направили нито едно движение, не бяха проронили нито една дума. Така че нищо не можеше да издаде присъствието на гига, скрит под тъмния свод на зеленината — свод, който беше същински затвор. От него нямаше начин да се излезе. Ако не откриеха Гилбърт през нощта, как щеше да избегне погледите, когато настъпеше денят? А залавянето на младия лейтенант не само застрашаваше живота му — като войник той с готовност би го пожертвувал. Имаше и нещо друго: ако се установеше, че е идвал в Касъл Хаус, привържениците на Тексар щяха отново да арестуват баща му и да докажат безспорно съучастието на Джеймз Бърбанк с федералистите. Когато обвиняваше за пръв път собственика на Кемдлис Бей, това доказателство липсваше на испанеца, ала щеше да го има, щом Гилбърт се озовеше във властта му. И тогава какво ще стане с мисис Бърбанк? Какво ще стане с Ди и Зерма, когато бащата, братът, съпругът няма да бъдат вече тук, за да продължат диренията си?
Всички тези мисли се мярнаха за миг в главата на младия офицер и той си представи неизбежните последици.
И така, в случай че двамата бъдеха пленени, щеше да им остане една-единствена възможност: федералистите да завземат Джексънвил, преди Тексар да бъде в състояние да им навреди. Тогава имаше вероятност да бъдат освободени за достатъчно време, за да не бъде изпълнена присъдата, която не можеха да избегнат. Да, в това беше единствената им надежда, друга нямаха. Но как да ускорят идването на капитан Стивънс и неговите канонерки в горното течение на реката? Как ще преминат плитчината на Сент Джонс, ако водата не е още достатъчно дълбока? Как ще прекарат флотилията през многобройните извивки на фарватера, ако Марс, който трябваше да й служи за лоцман, попадне в ръцете на южняците?
Така че Гилбърт трябваше да рискува, да опита дори невъзможното, да тръгне, без да губи нито минута, за да се прибере на кораба си преди разсъмване. Непостижимо ли беше това? Не можеше ли Марс да впусне внезапно гига през водовъртежа и да го измъкне по този начин? Докато хората от лодката губеха времето си било да вдигат котвата, било да отвързват веригата, навярно той щеше да вземе достатъчно преднина, за да не са в състояние вече да го настигнат?
Не, така би се провалило всичко. Младият лейтенант много добре знаеше това. Греблото на Марс не би могло да надвие четирите гребла на лодката. Докато се опитваше да се промъкне покрай брега, имаше опасност да настигнат бързо лодката му. Да действува така, значеше сигурна гибел.
Какво да правят тогава? Да чакат? Скоро щеше да се съмне. Беше вече четири и половина часът сутринта. Хоризонтът на изток започваше тук-там да побледнява.
А се налагаше да вземат решение. И ето на какво се спря Гилбърт.
Като се наведе към Марс, за да може да му говори тихо, той каза:
— Не бива да чакаме повече. Всеки от нас е въоръжен с револвер и кортик’. В лодката са четирима. Значи, по двама срещу един. Ние ще имаме предимството на изненадата. Ти ще тласнеш
——
’Кортик jb.ibi leceii нож с две, а понякога и с повече остриета, който се носи от офицери на военноморските сили. Б. пр.