гига силно през водовъртежа и с няколко замаха на греблото ще го насочиш към лодката. Тя е закотвена и не ще може да избегне сблъскването. Ние ще се нахвърлим върху тези хора, ще ги заудряме, без да им даваме време да се опомнят, и така ще се измъкнем. После, преди хората на брега да успеят да вдигнат тревога, може би ще съумеем да минем преградата и да стигнем до линията на канонерките. Разбра ли ме, Марс?
В отговор Марс извади кортика си от ножницата и го затъкна в пояса си, до револвера. След това отвърза внимателно швартовото въже на лодката и улови греблото, за да я отблъсне със силен тласък.
Но точно когато щеше да започне маневрата си, Гилбърт го спря с ръка.
Едно неочаквано обстоятелство го бе накарало да промени незабавно плановете си.
С първите лъчи на зората над водата започна да се издига гъста мъгла. Сякаш влажен памук се разстилаше по повърхността й, докосвайки я със своите движещи се валма. Тези изпарения, образували се в морето, идеха от устието на реката и тласкани от лек ветрец, пълзяха бавно срещу течението на Сент Джонс. Преди да изтечеше четвърт час, и Джексънвил на левия бряг, и гъстите дървета на десния — всичко щеше да изчезне под тази завеса от малко жълтеникава мъгла, чиято характерна миризма вече изпълваше долината.
Дали това не даваше възможност на младия лейтенант и неговия другар да се спасят? Вместо да рискуват чрез неравен бой, в който и двамата можеха да бъдат надвити, защо да не се опитат да се промъкнат през тази мъгла? Във всеки случай Гилбърт разсъди, че това ще бъде най-добрият изход. Ето защо той спря Марс точно когато понечи да се отблъсне рязко от брега. Напротив, трябваше да се движат покрай него предпазливо, безшумно, като избягват лодката, чийто вече неясен силует щеше да изчезне напълно.
В това време гласовете започнаха отново да си подвикват в мрака. От реката отговаряха на брега.
— Внимавайте, че има мъгла!
— Добре! Ще вдигнем котва и ще се приближим повече до брега!
— Хубаво, само че поддържайте връзка с преградните лодки. Ако някоя от тях мине близо до вас, предупредете ги, че трябва да кръстосват насам-натам, докато не се разсее мъглата.
— Добре! Добре! Не бойте се, но си отваряйте добре очите, да не би тези негодници да се опитат да избягат по суша!
Разбира се, тази наложителна предвидливост щеше да се спазва. Няколко лодки щяха да се заловят да кръстосват усърдно от единия до другия бряг на реката. Гилбърт знаеше това, но не се разколеба. Гигът, управляван мълчаливо от Марс, се измъкна изпод зеления свод и пое бавно по течението.
Мъглата се сгъстяваше все повече и повече, макар че я пронизваше блед здрач, подобен на светлината, процеждаща се през стъклото на фенер. Нищо не се виждаше вече дори на няколко ярда разстояние. Ако за щастие гигът не се блъснеше в лодката, закотвена на открито, той имаше много шансове да остане незабелязан. И действително успя да се промъкне край нея, докато хората бяха заети с вдигането на котвата; звънът на веригата й показа приблизително мястото, което трябваше да избягват.
И тъй, гигът мина и Марс можеше вече да размахва малко по-енергично греблото си.
Сега трудното беше да се движат в нужната посока, без да навлязат в средата на реката. Напротив, трябваше да се придържат по-близо до десния бряг. През непрогледната мъгла Марс се водеше единствено по плясъка на водата, който се засилваше, когато биеше подножието на брега. Вече се усещаше, че настъпва зората. Тя просветляваше все повече и повече над завесата от изпарения, въпреки че по повърхността на Сент Джонс мъглата оставаше много гъста.
Половин час гигът се лута, както се казва, наслуки. От време на време се появяваше ненадейно някакъв неясен силует. Можеше да се помисли, че това е лодка, силно увеличена от пречупването на лъчите — явление, което обикновено се наблюдава сред морски мъгли. Действително всеки предмет изскача пред погледа внезапно и се получава впечатление, като че има огромни размери. Това се случва често. За щастие предметът, който Гилбърт смяташе за лодка, беше или шамандура, или стърчаща от водата скала, или някакъв пилот, забит в дъното на реката, а върхът му чезнеше в надвисналите изпарения.
Минаваха също различни птици, размахващи огромни крила. Макар че едва се виждаха, все пак се чуваше пронизителният крясък, който надаваха в простора. Други излитаха от самото речно корито, подплашени от приближаването на лодката. Не можеше да се разбере дали кацаха отново на брега, само на няколко крачки, или се гмурваха обратно във водите на Сент Джонс.
Във всеки случай, тъй като отливът продължаваше, Гилбърт беше сигурен, че гигът, влачен от вълните, се приближава към мястото, където стоеше на котва капитан Стивънс. Но понеже течението бе вече много отслабнало, по нищо не личеше, че младият лейтенант най-после е минал преградната линия. Ако в момента се намираха до нея, дали не рискуваха да се натъкнат внезапно на някоя от лодките?