Така че все още имаше вероятност да срещнат сериозна опасност. Дори скоро стана ясно, че гигът се намира под по-голяма заплаха от когато и да било. Затова Марс често се спираше и греблото му увисваше над водата. В малкото пространство наоколо, ту наблизо, ту надалеч, непрекъснато се чуваше плясък на гребла. От лодките си подвикваха. Няколко силуета с неясни очертания се откроиха внезапно в непрогледната мъгла. Това бяха движещи се лодки, които трябваше да избягват. Понякога мъглата изведнъж се разкъсваше, сякаш силен повей бе пробил нейната завеса. Зрителното поле се разширяваше до няколкостотин ярда разстояние; тогава Гилбърт и Марс се опитваха да установят местоположението си в реката. Но пролуката се замъгляваше отново и лодката нямаше друг изход, освен да се остави да я влачи течението.
Вече минаваше пет часът. Гилбърт пресметна, че в този момент трябва да е на две мили от мястото на закотвянето. Всъщност още не бе стигнал до речната плитчина. Тази плитчина можеше лесно да се познае по засиления шум на течението, по многобройните водни бразди, отблъскващи се с боботене, в което моряците не могат да се излъжат. Ако вече бяха минали плитчината, Гилбърт щеше да се чувствува сравнително в безопасност, защото лодките едва ли биха се осмелили да се отдалечат на такова разстояние от Джексънвил, та да се озоват под прицела на канонерките.
Наведени почти до самата водна повърхност, двамата се ослушваха. Опитното им ухо още не бе успяло да долови нищо. Вероятно се бяха отклонили или към дясната, или към лявата страна на реката. Дали сега не беше по-добре да се насочат косо, за да се приближат до някой бряг и ако е необходимо, да почакат мъглата да се разреди, за да поемат по верен път?
Това беше най-благоразумно, защото изпаренията започнаха да се издигат към по-високите въздушни слоеве. Слънцето, което се усещаше над главите., затопляше парите и ги вдигаше нагоре. Очевидно много преди да се появи небето, повърхността на Сент Джонс щеше да се покаже отново на голямо пространство. После завесата щеше да се разкъса внезапно, хоризонтът — да се очисти от мъглите. Може би тогава на една миля отвъд плитчината Гилбърт щеше да забележи канонерките, които отливът не бе успял да откъсне от мястото на закотвянето, и имаше надежда да се добере до тях.
В този миг се чу плясък на раздвижена вода. Почти веднага гигът започна да се върти, сякаш попаднал във водовъртеж. Не можеше да има вече никакво съмнение.
— Плитчината! — извика Гилбърт.
— Да, плитчината — откликна Марс, — и щом я минем, ще бъдем на мястото, където са закотвени канонерките.
Марс сграбчи отново греблото и сега се стараеше да се движи в правилна посока.
Изведнъж Гилбърт го спря. В една пролука сред мъглата бе съзрял някаква лодка, която се движеше бързо в същата посока. Дали хората, които я караха, не бяха забелязали гига? И сигурно искаха да му препречат пътя?
— Да завием наляво — каза младият лейтенант.
Марс обърна лодката и с няколко замаха на греблото тя се понесе бързо в обратна посока.
Но и от тази страна се чуха гласове. Те си подвикваха гръмко. В тази част на реката сигурно имаше много лодки, които я кръстосваха дружно.
Внезапно сякаш гигантска метла очисти нашироко пространството, изпаренията паднаха във вид на воден прах върху повърхността на Сент Джонс.
Гилбърт не можа да сдържи вика си.
Гигът се намираше сред десетина лодки, натоварени да следят тази част от течението. Зад дълъг кос завой се изпречваше плитчината.
— Ето ги!… Ето ги!…
Такива възклицания си разменяха лодките една на друга.
— Да, ето ни! — отвърна младият лейтенант. — С револвер и кортик в ръце да се браним, Марс!
Да се бранят двама срещу тридесетина!…
За миг три-четири лодки се приближиха до гига. Екнаха гърмежи. Стреляха само револверите на Гилбърт и Марс, защото враговете им искаха да ги хванат живи. Трима-четирима моряци бяха убити или ранени. Но можеха ли да издържат Гилбърт и другарят му в тази неравна борба?
Въпреки енергичната му съпротива младият лейтенант бе вързан, а после пренесен в една от лодките.
— Бягай, Марс!… Бягай!… — извика той за последен път.
С удар на кортика си Марс се избави от държащия го човек. Преди да успеят да го уловят отново, неустрашимият съпруг на Зерма скочи в реката. Напразно го търсиха. Той бе изчезнал сред водовъртежите около плитчината, където при прилив буйните води се превръщат в стихия.