XV. ПРИСЪДА
Един час по-късно Гилбърт слезе на джексънвилския кей. Тук бяха чули револверните изстрели в долното течение на реката. Дали е станала схватка между лодките на конфедералистите и федералната флотилия? Може би дори канонерките на капитан Стивънс са минали реката на същото място? Това предизвика много сериозно вълнение сред населението на града. Част от жителите се втурнаха към пристана. Градските власти, представлявани от Тексар и най-решителните му привърженици, не закъсняха да ги последват. Всички гледаха към плитчината, мъглите над която вече се бяха вдигнали. Бинокли и далекогледи се въртяха непрекъснато. Но разстоянието беше твърде голямо — около три мили, — за да може да се разбере доколко сериозна е схватката и какви са нейните резултати.
Във всеки случай флотилията продължаваше да стои на мястото, където беше закотвена от предния ден, и Джексънвил още нямаше причина да се страхува от скорошно нападение на канонерките. Най-компрометираните негови жители щяха да имат време да се подготвят за бягство към вътрешността на Флорида.
Впрочем макар че Тексар и двама-трима от другарите му имаха повече основания от всички други да се боят за собствената си безопасност, тази случка като че ли не ги безпокоеше особено. Испанецът предполагаше, че е заловена лодката, на която искаше да сложи ръка на всяка цена.
— Да, на всяка цена! — повтаряше Тексар, мъчейки се да разпознае лодката, която се приближаваше към пристанището. — На всяка цена трябва да пипна тоя син на Бърбанк, който попадна в поставената от мек клопка! Най-после аз имам доказателство, че Джеймз Бърбанк поддържа връзка с федералистите! Дявол да го вземе, разстрелям ли сина, няма да минат двайсет и четири часа, и ще разстрелям и бащата.
И действително, макар че партията му се разпореждаше в Джексънвил, след съдебното решение в полза на Джеймз Бърбанк все пак Тексар искаше да изчака удобен случай, за да го арестува отново. И ето че се бе явил случай да примами Гилбърт в клопка. А щом се установеше, че Гилбърт е офицер от федералната армия, щом бъдеше арестуван на неприятелска територия и осъден като шпионин, испанецът можеше да доведе до край своето отмъщение.
Обстоятелствата се бяха стекли решително в негова полза. Наистина синът на земевладелеца от Кемдлис Бей. на Джеймз Бърбанк, бе доведен в пристанището на Джексънвил.
Не беше толкова от значение, че Гилбърт е сам, че другарят му се е удавил или спасил, щом младият офицер е заловен. Оставаше само да го изправят пред комитет, съставен от привържениците на Тексар и председателствуван от самия него.
Гилбърт бе посрещнат с освирквания и заплахи от тази сган. която го познаваше добре. Той се отнесе с презрение към цялата тая врява. В държането му не проличаваше никакъв страх, въпреки че се наложи да бъде повикано цяло отделение войници, за да пазят живота му от насилията на тълпата. Но когато забеляза Тексар, той не можа да се овладее и щеше да се нахвърли върху испанеца, ако охраната му не бе го задържала.
Тексар не помръдна, не пророни нито дума, дори се престори, че не вижда младия офицер, и го остави да се отдалечи с най-пълно безразличие.
След няколко минути Гилбърт бе хвърлен в джексънвилския затвор. Не можеше да има никакво съмнение каква участ му готвеха южняците.
Към обед в затвора дойде мистър Харви, приятелят на Джеймз Бърбанк, и се опита да се види с Гилбърт. Отказаха му. По заповед на Тексар младият лейтенант беше поставен под най-строг режим в единична килия. В резултат от тази мярка дори самият мистър Харви щеше да бъде следен най-зорко.
Всъщност отношенията му със семейство Бърбанк бяха известни и според плановете на испанеца в Кемдлис Бей не трябваше да научат веднага за арестуването на Гилбърт. Чак след като минеше процесът и се произнесеше присъдата, Джеймз Бърбанк щеше да бъде уведомен за случилото се, а когато го узнаеше, щеше да е вече късно да бяга от Касъл Хаус, за да се изплъзне от Тексар.
Ето защо мистър Харви не можа да изпрати куриер в Кемдлис Бей. Всички лодки в пристанището бяха поставени под възбрана. И тъй като по този начин всякаква връзка между левия и десния бряг на реката бе прекъсната, семейство Бърбанк нямаше да узнае нищо за арестуването на Гилбърт. Близките му мислеха, че той е на борда на канонерката на Стивънс, а всъщност младият офицер беше задържан в джексънвилския затвор.
С какво вълнение се ослушваха в Касъл Хаус дали някой далечен гърмеж няма да извести, че федералистите са минали през плитчината. Щом Джексънвил паднеше в ръцете на северняците, Тексар също щеше да падне в ръцете на Джеймз Бърбанк! А тогава той можеше свободно да продължи със сина си и приятелите си диренията, които досега не бяха дали резултат!