Нищо не се чуваше в долното течение на реката. И управителят Пери, който изследва Сент Джо не до преградната линия, vi Път, и един от помощникуправителите, пратени да огледат брега на три мили под плантацията, доложиха едно и също. Флотилията все още стоеше закотвена на мястото си. Не личеше да се готви да отплава и да поеме нагоре към Джексънвил.
А и как би могла да преплава плитчината? Дори ако приливът улеснеше преминаването през нея по-скоро, отколкото се очакваше, би ли рискувала флотилията да тръгне през фарватера сега, когато отсъствуваше единственият лоцман, който познаваше всички завои? И действително Марс не беше се върнал.
Ако пък Джеймз Бърбанк узнаеше за случилото се след залавянето на гига, какво друго би помислил, освен че смелият другар на Гилбърт е загинал във водовъртежите на реката? В случай че Марс се е спасил, като е достигнал отново десния бряг на Сент Джонс, нима първата му грижа няма да бъде да се върне в Кемдлис Бей, щом му е невъзможно да се прибере на кораба си? Но Марс не се върна в плантацията.
На другия ден, 11 март, към единайсет часа в същата зала на съда: където испанецът вече бе играл ролята на обвинител на Джеймз Бърбанк, се събра Комитетът под председателството на Тексар. Този път обвиненията, които тегнеха над младия офицер, бяха толкова сериозни, че не би могъл да избегне участта си. Той беше осъден предварително. Щом уредеше въпроса със сина, Тексар щеше да се заеме с въпроса за бащата. Малката Ди беше в ръцете му, мисис Бърбанк нямаше да издържи на последователните удари, направлявани от ръката му, и така той щеше да си отмъсти напълно! Май всичко се нареждаше така, че му помагаше да утоли непримиримата си омраза?
Изведоха Гилбърт от затвора. Както предишния ден, тълпата го съпровождаше с крясъците си. Когато влезе в заседателната зала, където вече се намираха най-отявлените привърженици на испанеца, посрещнаха го яростни викове.
— Смърт на шпионина!… Смърт!
Такова обвинение хвърляше срещу него тази мръсна сган — обвинение, внушено от Тексар.
Ала Гилбърт възвърна напълно хладнокръвието си и успя да се овладее дори когато застана лице срещу лице пред испанеца, който не бе се посвенил да участвува лично в такова дело.
— Вие се казвате Гилбърт Бърбанк и сте офицер от федералната флота? — подхвана Тексар.
— Да.
— И сега сте лейтенант на една от канонерките, командувани от Стивънс?
— Да.
— Вие сте син на Джеймз Бърбанк, северняк, собственик на плантацията Кемдлис Бей?
— Да.
— Признавате ли, че през нощта на 10 март сте напуснали флотилията, закотвена пред плитчината?
— Да.
— Признавате ли, че сте заловен, когато сте се опитвали да се върнете при флотилията заедно с един моряк от вашия кораб?
— Да.
— Ще благоволите ли да кажете какво търсите във водите на Сент Джонс?
— На канонерката, на която съм старшипомощник, се яви някакъв човек. Той ми съобщи, че плантацията на баща ми е опустошена от шайка злодеи, че Касъл Хаус е обсаден от бандити. Не е нужно да казвам на председателя на Комитета, който ме съди, кой-е виновен за тези престъпления.
— А аз — отвърна Тексар — искам да заявя на Гилбърт Бърбанк, че неговият баща предизвика общественото мнение, като освободи своите роби, че с наредба се заповядваше да се разгонят новоосвободените, че тази наредба трябваше да бъде изпълнена…
С палеж и грабеж — отговори Гилбърт, — с отвличане, лично от Тексар!
— Когато застана пред съдиите, ще ви отговоря — отвърна хладно испанецът. — Гилбърт Бърбанк, не се опитвайте да разменяте ролите. Вие сте обвиняем, а не обвинител!
— Да… обвиняем… поне засега — отвърна младият офицер. Но на федералните канонерки им остава само да минат през плитчината на Сент Джонс, за да завземат Джексънвил, и тогава… Тутакси се раздадоха крясъци и заплахи срещу младия офицер, който се осмеляваше да хвърля такива дръзки думи в лицето на южняците.
— Смърт! Смърт! — завикаха отвред.
Испанецът с мъка успя да уталожи гнева на тълпата. След това продължи разпита:
Ще ни кажете ли, Гилбърт Бърбанк, защо миналата нощ сте напуснали вашия кораб?
— Напуснах го, за да дойда да видя умиращата си майка.
— Значи признавате, че сте слизали в Кемдлис Бей?
— Няма защо да крия това.
— Само за да видите майка си?
— Само за това.
— Обаче имаме основание да мислим — подзе отново Тексар, — че сте преследвали и друга цел.
— Каква?