— Да се свържете с баща си, Джеймз Бърбанк, северняк, отдавна подозиран, че поддържа отношения с федералната армия.
— Вие знаете, че това не е вярно — отговори Гилбърт, обзет от напълно естествено негодувание. — Аз дойдох в Кемдлис Бей не като офицер, а като син…
— Или като шпионин! — вметна Тексар. Крясъците се засилиха:
— Смърт на шпионина! Смърт!
Гилбърт виждаше, че е обречен, но още по-страшен бе ударът, когато разбра, че заедно с него е обречен и баща му.
— Да — продължи Тексар, — болестта на вашата майка е била само повод! Вие сте идвали в Кемдлис Бей като шпионин, за да докладвате на федералистите за състоянието на отбраната по Сент Джонс!
Гилбърт стана.
— Дойдох да видя умиращата си майка — отговори той, — и вие добре знаете това! Никога не бих повярвал, че в цивилизована страна ще се намерят съдии, способни да припишат като престъпление на един войник това, че е дошъл на смъртното ложе на своята майка, дори и тя да се намира на неприятелска територия! Нека този, който осъжда моята постъпка и не би направил като мен, да се осмели да го каже!
Публика, съставена от хора, у които омразата не е убила всякакво чувство, би могла само да аплодира тези толкова благородни и прями думи. Но в случая не беше така. Те бяха посрещнати с крясъци, а после се раздадоха ръкопляскания по адрес на испанеца, когато той изтъкна, че като е приел неприятелски офицер във военно време, Джеймз Бърбанк носи не по-малка вина от този офицер. Ето го най-после доказателството, което Тексар бе обещал да представи — доказателството за сговора на Джеймс Бърбанк със северняшката армия.
И така, Комитетът, запазвайки за по-нататък направените при разпита признания, отнасящи се до бащата, осъди на смърт Гилбърт Бърбанк, лейтенант от федералната флота.
Осъденият бе веднага отведен обратно в затвора сред освиркванията на тълпата, която продължаваше да го преследва с викове: „Смърт на шпионина! Смърт!“
Вечерта в Кемдлис Бей пристигна отряд на джексънвилската милиция.
Офицерът, който го командуваше, поиска да се види с мистър Бърбанк.
Джеймз Бърбанк се яви. Придружаваха го Едуард Керъл и Уолтър Стенърд.
— Какво желаете? — попита Джеймз Бърбанк.
— Прочетете тази заповед! — отговори офицерът.
Беше заповед за арестуване на Джеймз Бърбанк като съучастник на Гилбърт Бърбанк, който беше осъден от джексънвилския Комитет на смърт за шпионаж и трябваше да бъде разстрелян в срок от четиридесет и осем часа.
ВТОРА ЧАСТ
I. СЛЕД ОТВЛИЧАНЕТО
— Тексар! — това омразно име се бе изтръгнало от Зерма в момента, когато мисис Бърбанк и мис Алис се озоваха на брега на Сан Марино. Младата девойка бе познала подлия испанец. И не можеше да има никакво съмнение, че той е организирал отвличането и го е ръководил лично.
То беше действително дело на Тексар, подпомаган от половин дузина негови хора. негови съучастници.
От дълго време испанецът бе подготвял тази акция, която трябваше да доведе до опустошаването на Кемдлис Бей, до разграбването на Касъл Хаус, до разоряването на семейство Бърбанк, до залавянето или убиването на главата му. Именно с тази цел бе хвърлил грабителските си шайки срещу плантацията. Но не беше застанал начело на тях, а предостави на най-фанатичните си привърженици грижата да ги предвождат. Затова Джон Брюс, смесил се с шайката нападатели, бе заявил на Джеймз Бърбанк, че Тексар не е бил с тях.
За да го срещне човек, трябваше да дойде в залива Марино, свързан чрез тунел с Касъл Хаус. В случай че завземеха къщата, именно през него последните й защитници щяха да се опитат да се изтеглят. Тексар знаеше за съществуването на този тунел. Ето защо, като се качи на една лодка в Джексънвил, следвана от друга лодка със Скуамбо и двама от робите му, той бе дошъл да наблюдава това място, откъдето Джеймз Бърбанк по всяка вероятност щеше да се опита да избяга. И не се излъга. Убеди се напълно, когато забеляза една от лодките на Кемдлис Бей, скрита зад тръстиката около заливчето. Негрите, които я пазеха, бяха издебнати, нападна ги и изклани. Трябваше само да се почака. Скоро се показа Зерма с момиченцето. Метиската се развика, испанецът, от страх да не би някой да и се притече на помощ, веднага я предаде на Скуамбо. А мисис Бърбанк и мис Алис излязоха на брега точно когато лодката на индианеца вече бе стигнала с метиската до средата на реката.
Останалото е известно.
Обаче след като извърши отвличането, Тексар сметна за благоразумно да не се присъединява към Скуамбо.
Този предан му всецяло човек знаеше в кое недостъпно скривалище трябваше да бъдат заведени Зерма и малката Ди. Затова, щом трите оръдейни изстрела дадоха знак за оттегляне на нападателите, готови да щурмуват Касъл Хаус, испанецът изчезна, поемайки косо по Сент Джонс.