Каква ли участ готви сега за двете си жертви? Дали ще ги скрие в Евърглейдските блАта, отвъд изворите на Сент Джонс? Или ще се отърве от Зерма като опасна свидетелка, чиито показания биха могли да го погубят някой ден? Такива въпроси си задаваше метиската. Тя на драго сърце би пожертвувала живота си, за да спаси детето, отвлечено заедно с нея. Но ако умреше, какво щеше да стане с Ди в ръцете на Тексар и неговите сподвижници? Тази мисъл я измъчваше и тогава тя притискаше момиченцето още по-силно към гърдите си, сякаш Скуамбо вече показваше намерение да го изтръгне от прегръдките й.
В този момент Зерма забеляза, че лодката се приближава към левия бряг на реката. Дали това не би могло да й послужи за ориентир? Не, защото не знаеше, че испанецът се намира в дъното на Черния залив, на едно от островчетата в тази лагуна; това не беше известно дори на сподвижниците на Тексар, тъй като никой досега не бе допускан в блокхауза, където той се криеше със Скуамбо и негрите.
А тъкмо там индианецът щеше да настани Ди и Зерма. Никой нямаше да може да ги намери в дебрите на тази тайнствена местност.
Заливът беше, така да се каже, недостъпен за човек, който не умееше да се ориентира сред протоците му, не знаеше разположението на островчетата му. В него имаше хиляди убежища, където пленници биха могли да се скрият така добре, че да е невъзможно да се открият следите им. В случай че Джеймз Бърбанк се опиташе да претърси тези непроходими гъсталаци, щяха да имат достатъчно време да прехвърлят метиската и детето в южната част на полуострова. Тогава щеше да изчезне всякаква възможност да бъдат намерени сред тези обширни пространства, рядко спохождани от флоридските заселници; само няколко шайки индианци бродят из нездравословните равнини.
Четиридесет и петте мили, които делят Кемдлис Бей от Черния залив, бяха изминати бързо. Към единайсет часа лодката заобиколи завоя, образуван от Сент Джонс на двеста метра под залива. Оставаше само да се намери входът на лагуната. А това беше трудна работа сред дълбокия мрак, който обвиваше левия бряг на реката. Така че колкото и да беше свикнал Скуамбо да се придвижва из тая местност, все пак той се поколеба, когато трябваше да завърти кормилото, за да прекоси реката.
Тази маневра несъмнено би била по-лесна, ако лодката можеше да се движи покрай този бряг, нарязан от безброй малки заливчета. обрасли с тръстика и водни растения. Но индианецът се страхуваше да не заседне на плитко. А тъй като отливът щеше да започне скоро и да върне водите на Сент Джонс към устието й. в случай на засядане положението на Скуамбо щеше да бъде трудно. Ако се принудеше да чака следващия прилив, тоест близо единайсет часа. как можеше да остане незабелязан, когато се съмнеше? Обикновено из реката сновяха много лодки. А поради сегашните събития движението между Джексънвил и Сент Огъстин беше особено оживено. Ако не са загинали при нападението срещу Касъл Хаус, членовете на семейство Бърбанк сигурно още утре ще предприемат най-усилени дирения. Заседнал до някой от бреговете, Скуамбо не ще може да се спаси от преследването, на което би бил прицел. Положението щеше да стане много опасно. Поради всички тези съображения той реши да се движи по фарватера на Сент Джонс. А ако се наложеше, беше готов дори да се закотви насред течението. После, на разсъмване, щеше да побърза да намери пътя към Черния залив, където беше невъзможно да го преследват.
В това време лодката с помощта на прилива продължаваше да плава срещу течението. Скуамбо изчисляваше според изтеклото време, че още не е стигнал до лагуната.
Ето защо се канеше да продължи по-нататък срещу течението, когато недалеч се чу някакъв шум. Това беше глухият плясък на параходни колела, който се разнасяше по повърхността на реката. Почти веднага иззад завоя на левия бряг се показа движеща се грамада.
Параходът бавно се приближаваше, а сигналният му фенер хвърляше бял пламък в мрака. След по-малко от минута щеше да се блъсне в лодката.
Скуамбо даде знак на двамата негри да вдигнат греблата, а сам завъртя кормилото и се устреми към десния бряг, за да не се озове на пътя на парахода и да не бъде забелязан.
Но дежурните наблюдатели бяха съгледали лодката. Подвикнаха й и заповядаха да се приближи.
Скуамбо изригна страшно проклятие. Но тъй като не можеше да се изплъзне с бягство от категорично отправената му покана, той бе принуден да се подчини.
След миг застана до десния борд на парахода, който бе спрял да го почака.
Зерма моментално се съживи.
Тя бе съзряла в това положение възможност да се спасят. Дали не можеше да извика, да каже коя е, да помоли за помощ, да се отскубне от Скуамбо?