Зерма размишляваше върху случилото се от предния ден насам. Тя добре бе видяла как мисис Бърбанк и мис Алис тичаха по брега, докато лодката се отдалечаваше. Отчаяните им викове, сърцераздирателните им писъци бяха стигнали до тях. Но дали са успели да се върнат в Касъл Хаус, да поемат отново по тунела, да се доберат до обсадената къща, да съобщят на Джеймз Бърбанк и на другарите му какво ново нещастие ги е сполетяло? Дали не са пленени от хората на испанеца, отмъкнати далеч от Кемдлис Бей и може би убити? В такъв случай Джеймз Бърбанк няма да узнае, че малката му дъщеря е отвлечена заедно със Зерма. Той ще мисли, че жена му, мис Алис, детето и метиската са успели да се качат на лодката в залива Марино и да стигнат до убежището при Кедровата скала, където ще бъдат в безопасност. Тогава няма да предприеме незабавни дирения, за да ги търси!…
Но дори при положение че мисис Бърбанк и мис Алис са успели да се приберат в Касъл Хаус, че Джеймз Бърбанк е научил всичко, кой можеше да каже дали нападателите не са нахлули в къщата, не са я разграбили, подпалили, разрушили? В такъв случай какво ли е станало със защитниците й? Ако са пленени или са загинали в боя, Зерма не би могла да очаква вече никаква помощ от тях. Дори и северняците да завземеха Сент Джонс, свършено беше с нея. Нито Гилбърт Бърбанк, нито Марс нямаше да узнаят, че сестрата на единия и жената на другия са задържани на това островче в Черния залив!
Но и при това положение, въпреки че Зерма се уповаваше вече само на себе си. силите нямаше да я напуснат. Тя щеше да направи всичко, за да спаси това дете, което може би сега имаше само нея на този свят. Животът й щеше да бъде съсредоточен върху една-единствена мисъл: да избяга! Всеки час щеше да бъде зает с такава подготовка.
Но възможно ли беше да се измъкнат от такова укрепление, пазено от Скуамбо и другарите му, да се изплъзнат от двата свирепи копоя, които се въртяха около оградата, да избягат от това островче, залутано сред безбройните криволици на лагуната?
Да, можеше, но при условие че й помогнеше тайно някой от робите на испанеца, който познава отлично пътищата около Черния залив.
Защо някой от тези хора, примамен с щедро възнаграждение, да не съдействува на Зерма в бягството й? Именно към това щяха да бъдат насочени всички усилия на метиската.
Междувременно малката Ди се бе събудила. С първата дума, която произнесе, тя повика майка си. После огледа стаята.
— Не бой се, миличкото ми!
— Къде е мама?
— Ще дойде…Скоро!…Трябваше да бягаме… Нали знаеш!… Сега сме в безопасност!…Тук няма от какво да се страхуваме… Щом мистър Бърбангт получи подкрепление, веднага ще дойде при нас!…
Ди гледаше Зерма така, като че ли искаше да и каже: „Вярно ли е?“
— Да! — потвърди Зерма, която искаше на всяка цена да успокои детето. Да! Мистър Бърбангт знае че го чакаме тук!
— Но тези хора тук какви са? — попита момиченцето.
— Те са слуги на мистър Харви, миличкото ми! Нали знаеш мистър Харви, той е приятел на татко ти от Джексън Вил. Ние сме в котеджа му.
— Ами мама, ами Алис, които бяха с нас, защо не са тук?
— Мистър Бърбангт ги повика тъкмо когато щяха да се качат… спомни си добре!… Щом тези лоши хора бъдат прогонени от Кемплис Бей, той ще дойде да ни вземе!… Хайде… Хайде!… Не плачи!… Не бой се миличкото ми, дори и да останем тук няколко дни!… Нали сме скрити добре!… А сега ела да те умия, да те вчеша, и да те облека!
Ди не преставаше да гледа упорито Зерма и въпреки думите на метиската от устата и се изтръгна дълбока въздишка.Тя не беше се усмихнала при събуждането си както ставаше обикновено така че най-напред бавачката и трябваше да се заеме да я развлече с нещо. Именно това се постара да направи Зерма с най-нежно внимание. Тя я подготви така грижливо, сякаш детето се намираше в хубавата си стаичка в Касъл хаус, и същевременно се мъчеше да я забавлява с разни историйки. После Ди похапна, като Зерма раздели тази първа закуска с нея.
— А сега, миличкото ми, ако искаш да излезем да се поразходим…
— Много ли е хубав котеджът на мистър Харви? — запита детето.
— Хубав ли?… Не!… — отвърна Зерма. — Според мене стара къщурка! Ала има дървета, поточета, изобщо приятно място за разходка! Пък и ще престоим тук само няколко дни. И ако не ти е скучно, ако слушаш, майка ти ще бъде доволна.
— Ще слушам, добра ми Зерма… ще слушам!… — отговори момиченцето.
Вратата на стаята не беше заключена. Зерма улови детето за ръка и двете излязоха. Първо се озоваха в средното помещение, което беше тъмно. А след малко вече се разхождаха на светло, под големите дървета, през чиито листа се процеждаха слънчевите лъчи.