Така минаха 4-и, 5-и, 6-и март. Макар че Зерма се ослушваше дали някакъв далечен гърмеж няма да извести навлизането на федералната флота във водите на Сент Джонс, никакъв звук не бе стигнал до нея. В Черния залив цареше пълна тишина. Следователно можеше да се заключи, че Флорида още не е завзета от войниците на Съюза. Това безпокоеше метиската извънредно много. Ако Джеймз Бърбанк и хората му, лишени от възможност да действуват, не дойдеха тук, дали не можеше да се надява поне на намесата на Гилбърт и Марс? Щом канонерките им завладеят реката, те ще претърсят бреговете и ще съумеят да се доберат до островчето. Някой от служителите в Кемдлис Бей ще ги осведоми за станалото. Но нищо не показваше, че по реката се води бой.
Странно беше също и това, че испанецът нито веднъж още не бе се появявал в укреплението нито денем, нито нощем. Поне Зерма не бе забелязала нищо, което да свидетелствува за неговото присъствие. А тя почти не спеше и прекарваше тия дълги часове на безсъние в ослушване — безполезно досега.
Пък и какво ли би могла да направи, ако Тексар дойдеше в Черния залив и я повикаше при себе си? Нима той щеше да се вслуша в молбите или заплахите й? Дали не трябваше да се страхува повече от присъствието на испанеца, отколкото от отсъствието му?
И тъй, вечерта на 6 март за хиляден път Зерма премисляше всичко това. Беше около единайсет часът. Малката Ди спеше доста спокойно.
Стаята, която служеше за килия на двете, беше потънала в дълбок мрак. Никакъв шум не се чуваше отвън, само от време на време вятърът свиреше през проядените от червеи дъски на блокхауза.
В този момент на метиската се стори, че чува нечии стъпки из централното помещение на блокхауза. Отначало предположи, че е индианецът, който се прибира в стаята си, разположена срещу нейната, след като е извършил обичайния си обход около оградата.
Изведнъж Зерма долови няколко думи, които си разменяха двама души. Тя се приближи до вратата, ослуша се и позна гласа на Скуамбо, а почти веднага след това и гласа на Тексар.
Тръпки я побиха. Какво търсеше испанецът в укреплението по тоя час? Дали не кроеше някаква нова интрига срещу метиската и детето? Може би щеше да ги измъкне от стаята им и да ги прехвърли в някое друго скривалище, още по-потайно и недостъпно от Черния залив?
Всички тези предположения се мярнаха за миг в главата на Зерма.
Но после самообладанието й надделя, тя се прилепи до вратата и заслуша.
— Нищо ново ли няма? — питаше Тексар.
— Нищо, господарю — отговаряше Скуамбо.
— А Зерма?
— Отказах да отговарям на въпросите й.
— Опитвали ли са се да се доберат до нея от нападението срещу Кемдлис Бей насам?
— Да, но все безуспешно.
От този отговор Зерма подразбра, че са започнали да я търсят. Но кой?
— Как узна това? — попита Тексар.
— Много пъти се приближавах до брега на Сент Джонс — отвърна индианецът — и преди няколко дни забелязах лодка, която се въртеше около входа на Черния залив. Дори двама души слизаха на едно от крайбрежните островчета.
— Кои бяха тези хора?
— Джеймз Бърбанк и Уолтър Стенърд!
Зерма с мъка сдържаше вълнението си. Значи са били Джеймз Бърбанк и Стенърд. Следователно не всички защитници на Касъл Хаус са загинали при нападението срещу плантацията. И ако са започнали дирения, знаят за отвличането на детето и метиската. А щом знаят, само мисис Бърбанк и мис Алис са могли да им кажат. Така че и те са живи. Двете са успели да се върнат в КасълХаус, след като са чули последния вик, нададен от Зерма, която зовеше за помощ срещу Тексар.
Значи Джеймз Бърбанк беше в течение на случилото се. Той знаеше името на злодея. Може би дори се сещаше кое място служи за скривалище на жертвите му? И накрая щеше да съумее да се добере до тях!
Този низ от мисли премина светкавично през главата на Зерма. Изпълни я неизмерима надежда — надежда, която угасна почти веднага, когато чу отговора на испанеца:
— Е, добре! Нека търсят, не ще ги намерят! И без това след няколко дни Джеймз Бърбанк няма да бъде вече опасен!
Метиската не можеше да разбере какво значат тези думи. Във всеки случай, изречени от човек, комуто се подчиняваше джексънвилският Комитет, те сигурно криеха страшна заплаха.
— А сега, Скуамбо, ти ми трябваш за един час — каза тогава испанецът.
— На вашите услуги съм, господарю.
— Ела с мен!
След малко двамата се уединиха в стаята,-заемана от индианеца.
Какво щяха да правят там? Дали не криеха някаква тайна, от която Зерма би могла да се възползува?
При сегашното си положение тя не биваше да пропуска нищо, което можеше да й бъде полезно.
Както знаем, вратата на стаята на метиската не се заключваше Дори нощем. Впрочем такава предпазна мярка би била излишна, защото блокхаузът се заключваше отвътре и Скуамбо държеше ключа у себе си. Ето защо беше невъзможно да се излезе оттам и следователно да се прави опит за бягство.