Пристигна там на разсъмване, тъкмо навреме, за да изпълни плановете си. И действително след няколко дни Марс изчезна под водите на Сент Джонс, а Гилбърт Бърбанк бе осъден на смърт.
III. В НАВЕЧЕРИЕТО
Гилбърт Бърбанк бе осъден от Джексънвилския комитет сутринта на 11 май. Същата вечер баща му бе арестуван по заповед на посочения Комитет. След два дни младият офицер трябваше да бъде разстрелян, а Джеймз Бърбанк, обвинен като негов съучастник и осъден на същото наказание, несъмнено щеше да умре едновременно с него!
Както знаем, Тексар държеше Комитета в ръцете си. Волята му там беше закон.
Екзекуцията на бащата и сина щеше да бъде само прелюдия към кървави изстъпления, на които щяха да се отдадат белите от простолюдието, подкрепяни от градската сган, срещу привържениците на северняците в щат Флорида и съмишлениците им по въпроса за робството. Колко лични отмъщения щяха да се изпълнят така под прикритието на гражданската война! Само присъствието на федералните войски можеше да ги спре. Но ще пристигнат ли те, и най-важното — ще пристигнат ли, преди да паднат първите жертви на омразата на испанеца?
За нещастие имаше основателни съмнения за това.
И тъй като развоят на събитията се протакаше, можем да си представим какви тревоги преживяваха обитателите на Касъл Хаус!
А изглеждаше, че проектът за настъпление по Сент Джонс временно е изоставен от капитан Стивънс. Канонерките не помръдваха от мястото, където бяха закотвени. Сигурно не смееха да преминат речната плитчина сега, когато го нямаше Марс, за да ги прекара по фарватера? Нима са се отказали да завземат Джексънвил и по този начин да осигурят безопасността на плантациите по горното течение на Сент Джонс?
Какви нови военни събития са могли да променят проектите на комодор Дюпон?
Именно това се питаха мистър Стенърд и управителят Пери през тоя безкраен ден — 12 март.
Според слуховете, които се носеха из щата, в онази част от Флорида, която се простира между реката и морето, всъщност през този ден усилията на северняците, изглежда, бяха съсредоточени главно по крайбрежието. Комодор Дюпон с „Уобъш“, следван от най-мощните канонерки на своята ескадра, се бе появил в залива Сент Огъстин. Говореше се дори че милицията се готви да напусне града, без да се опитва повече да отбранява форт Мериън, както не бе защищавала форт Клинч след падането на Фернандина.
Такива поне бяха новините, които управителят донесе на сутринта в Касъл Хаус. Той ги съобщи веднага на мистър Стенърд и на Едуард Керъл, чиято незараснала рана го принуждаваше да лежи на един от диваните в хола.
— Федералистите в Сент Огъстин! — провикна се Керъл. — А защо не дойдат и в Джексънвил?
— Може би искат само да препречат реката в горното й течение, без да завземат града — отвърна мистър Пери.
— Джеймз и Гилбърт са загубени, ако Джексънвил остане в ръцете на Тексар! — възкликна мистър Стенърд.
— Да отида ли да предупредя комодор Дюпон за опасността, която застрашава мистър Бърбанк и сина му? — предложи Пери.
— Ще ви трябва цял ден, за да стигнете до Сент Огъстин — възрази мистър Керъл, — и то ако не ви спре отстъпващата милиция! Така че преди комодор Дюпон да успее да предаде на Стивънс заповедта да завземе Джексънвил, ще е изтекло твърде много време! Пък и тази плитчина… ако канонерките не успеят да минат през тази речна плитчина, как ще спасим нашия клет Гилбърт, който трябва да бъде екзекутиран утре? Не!… Нужно е да отидете не в Сент Огъстин, а в самия Джексънвил!… И да се обърнете не към комодор Дюпон… а към Тексар…
— Мистър Керъл има право, татко… и аз ще отида! — каза мис Алис, която бе чула последните думи, произнесени от мистър Керъл.
Смелата девойка беше готова да опита всичко, да рискува всичко за спасението на Гилбърт.
Когато предишния ден напущаше Кемдлис Бей, Джеймз Бърбанк бе заръчал изрично жена му да не разбере, че е заминал за Джексънвил. Трябваше да се скрие от нея, че Комитетът е издал заповед за арестуването му. Така че мисис Бърбанк не знаеше това, както не знаеше и съдбата на сина си, вероятно мислейки, че той е с флотилията. Как би могла злочестата жена да понесе този сполетял я двоен удар? Мъжът й в ръцете на Тексар, синът й — на път да бъде екзекутиран! Тя не би могла да преживее това. Когато поиска да се види с Джеймз Бърбанк, мис Алис отговори само, че той е напуснал Касъл Хаус, за да продължи диренето на Ди и Зерма, и че отсъствието му може да се проточи две денонощия. Ето защо всички мисли на мисис Бърбанк сега бяха насочени към изчезналото й дете. А това беше пряко силите й в състоянието, в което се намираше.