Мис Алис обаче знаеше каква опасност застрашаваше Джеймз и Гилбърт Бърбанк. Знаеше, че младият офицер трябва да бъде застрелян на другия ден, че същата участ очаква и баща му!… И затова, решена да се срещне с Тексар, тя бе дошла да помоли мистър Керъл да я преведе отвъд реката.
— Ти… Алис… в Джексънвил! — извика мистър Стенърд.
— Татко, налага се!
Така естественото колебание на мистър Стенърд изведнъж отстъпи пред необходимостта да се действува незабавно. Гилбърт можеше да бъде спасен единствено със стъпката, която мис Алис искаше да предприеме. Дали ако падне в нозете на Тексар, ще успее да го омилостиви? Може би ще издействува отлагане на екзекуцията? И най-после, може би ще намери подкрепа сред честните хора, които отчаянието й накрая ще разбунтува срещу нетърпимата тирания на Комитета? Затова трябва да отиде в Джексънвил, на каквато и опасност да е изложена там.
— Пери — каза девойката — ще се съгласи да ме заведе до дома на мистър Харви.
— Веднага — откликна управителят.
— Не, Алис, аз ще те придружа! — обади се мистър Стенърд. — Да, аз! Да вървим!
— Вие ли, Стенърд? — възкликна Едуард Керъл. — Та това значи да се изложите на опасност. Вашите убеждения са много добре известни.
— Какво от това! — отвърна мистър Стенърд. — Няма да оставя дъщеря си да отиде сама при тези злодеи я! Нека Пери остане в Касъл Хаус, щом вие, Едуард, не можете още да ходите, защото трябва да имаме предвид вероятността да ни задържат…
— Ами ако мисис Бърбанк ви потърси — възрази Едуард Керъл, — ако потърси мис Алис, какво ще отговоря?
— Ще отговорите, че сме отишли при Джеймз, че заедно с него претърсваме другия бряг на реката! Ако стане нужда, кажете дори че се е наложило да отидем в Джексънвил… Изобщо направете всичко необходимо, за да успокоите мисис Бърбанк, но не споменавайте нищо, което би я подсетило за опасностите, които застрашават мъжа и сина й… Пери, разпоредете се да ни докарат лодка!
Управителят тръгна веднага, оставяйки мистър Стенърд да се подготви за път.
Ала по-добре мис Алис да не напущаше Касъл Хаус, преди да е предупредила мисис Бърбанк, че се е наложило да замине с баща си за Джексънвил. При нужда дори не биваше да се поколебае да каже, че партията на Тексар е свалена… че федералистите са овладели цялото течение на реката… че утре Гилбърт ще бъде в Кемдлис Бей…. Но щеше ли девойката да има сили да потисне вълнението си, дали гласът й нямаше да я издаде, когато твърдеше неща, чието осъществяване изглеждаше невъзможно в момента?
Когато влезе в стаята на болната, мисис Бърбанк спеше или по-право бе потънала в нещо като болезнен унес, в пълна безчувственост, от която мис Алис не смееше да я изтръгне. Така беше може би по-добре — по този начин девойката беше избавена от необходимостта да я успокоява с думи.
Една от домашните прислужници дежуреше до леглото. Мис Алис й заръча да не се отлъчва нито за миг от стаята и да се обръща към мистър Керъл за отговор на въпросите, които мисис Бърбанк би й задала. После се наведе над челото на нещастната майка, докосна го леко с устни и излезе от стаята, за да се върне при мистър Стенърд. Щом го видя. каза:
— Да тръгваме, татко.
Двамата стиснаха ръката на Едуард Керъл и излязоха от хола,; В средата на бамбуковата алея, която води за малкото пристанище, срещнаха управителя.
— Лодката е готова — рече Пери.
— Добре — отвърна мистър Стенърд. — Бдете много грижливо над Касъл Хаус, приятелю.
— Не бойте се, мистър Стенърд. Нашите негри се връщат малко по малко в плантацията и в това няма нищо чудно. За какво им е свобода, за която природата не ги е създала? Доведете тук мистър Бърбанк, той ще намери всички по местата им!
Мистър Стенърд и дъщеря му се настаниха веднага в лодката, карана от четирима моряци от Кемдлис Бей. Тя вдигна платно и тласкана от лек източен вятър, бързо се отдалечи от брега. Скоро пристанът изчезна зад носа, очертаващ се на северозапад от плантацията.
Мистър Стенърд нямаше намерение да влиза в джексънвилското пристанище, където неминуемо щяха да го познаят. По-добре беше да слезе в някое заливче малко по-нагоре. Оттам лесно можеше да се добере до жилището на мистър Харви, разположено от тази страна, в края на предградието. Тогава според обстоятелството щеше да реши какво да предприеме по-нататък.
В този час реката беше пуста. Нищо не се забелязваше нито по горното течение, откъдето можеше да дойде сентогъстинската милиция, бягаща на юг. нито по долното. Значи никакъв бой не се е водил между флоридските лодки и канонерките на капитан Стивънс. Не се виждаше дори преградната им линия, защото един завой на Сент Джонс закриваше хоризонта под Джексънвил.