Движейки се много бързо благодарение на попътния вятър, мистър Стенърд и дъщеря му стигнаха левия бряг. Двамата можаха да слязат незабелязано в дъното на залива, който не беше под наблюдение, и след няколко минути се намираха в къщата на приятеля на Джеймз Бърбанк.
Той се учуди много и същевременно много се разтревожи, като ги видя. Присъствието им беше опасно сред тази градска сган. която все повече се настървяваше и беше изцяло предана на Тексар. Знаеше се, че мистър Стенърд споделя аболициониските възгледи, пуснали корени в Кемдлис Бей. Опустошаването на собственото му жилище в Джексънвил представляваше предупреждение, за което трябваше да държи сметка.
Безспорно самият той щеше да бъде изложен на големи рискове. В най-добрия случай, ако го познаеха, щяха да го хвърлят в затвора като съучастник на мистър Бърбанк.
— Трябва да спасим Гилбърт! — само това можа да отговори мис Алис на възраженията на мистър Харви.
— Да — отвърна той, — трябва да се опитаме! Но мистър Стенърд не бива да се показва навън! По-добре да остане затворен тук, докато действуваме!
— Дали ще ме пуснат в затвора? — попита девойката.
— Не вярвам, мис Алис.
— А ще мога ли да се добера до Тексар?
— Ще се опитаме.
— Не искате ли да дойда с вас? — настояваше мистър Стенърд.
— Не! Така ще развалите постъпките ни към Тексар и неговия Комитет.
— Тогава да вървим, мистър Харви, — рече мис Алис.
Но преди да ги пусне, мистър Стенърт искаше да разбере дали не са станали някакви нови военни събития, за които още не се е разчуло в Кемдлис Бей.
— Нищо ново — отговори мистър Харви, — поне що се отнася до Джексънвил. Федералната флотилия се е появила в залива на Сент Огъстин и градът се е предал. Но по Сент Джонс не е забелязано никакво раздвижване. Канонерките продължават да стоят закотвени край плитчината.
— Значи водата още не е достатъчно висока, за да могат да се прехвърлят през нея?
— Да, мистър Стенърд. Но днес ще имаме един от най-силните приливи на равноденствието. Към три часа морското равнище ще се повиши и сигурно канонерките ще успеят да минат…
— Да минат без лоцман, когато Марс го няма, за да ги преведе по фарватера! — отвърна мис Алис с глас, който показваше, че не може да се Осланя дори на тази надежда. — Не!… Това е невъзможно!… Мистър Харви, трябва да се срещна с Тексар и ако ми откаже, ще се наложи да пожертвуваме всичко, за да помогнем на Гилбърт да избяга…
— Ще го направим, мис Алис.
— Не се ли е променило настроението в Джексънвил? — попита мистър Стенърд.
— Не — отговори мистър Харви. — Негодниците продължават да са господари тук и Тексар ги командува. Но честните хора треперят от възмущение пред безчинствата и заплахите на Комитета. Щом федералистите се придвижат по реката, това положение ще се промени. Общо взето тукашното простолюдие е страхливо. Ако се уплаши, Тексар и привържениците му веднага ще бъдат свалени… Все още не губя надежда, че капитан Стивънс ще успее да премине плитчината…
— Няма защо да го чакаме — възрази решително мис Алис. — Дотогава аз ще се срещна с Тексар!
И тъй, уговориха се мистър Стенърд да остане в къщата, за да не се разбере, че е в Джексънвил. Мистър Харви беше готов да помогне на девойката във всичките й бъдещи начинания, чийто успех, трябва да признаем, съвсем не беше сигурен. Ако Тексар откажеше да пощади живота на Гилбърт, ако мис Алис не успееше да се добере до него, щяха да се опитат да уредят бягството на младия офицер и баща му дори с цената на цяло състояние.
Беше около единайсет часа, когато мис Алис и мистър Харви напуснаха къщата, за да отидат в съдебната палата, където Комитетът, председателствуван от Тексар, заседаваше без прекъсване.
В града продължаваше да цари голямо вълнение. Тук-там минаваха милиционерски отряди, подсилени от военни части, притекли се от южните области. През деня се очакваха тия, които се бяха освободили след падането на Сент Огъстин; те щяха да пристигнат или по Сент Джонс, или да поемат през крайбрежните гори, за да прекосят реката при Джексънвил. Жителите на града сновяха насам-натам. Носеха се многобройни слухове, както винаги — противоречиви, а това предизвикваше суматоха, която можеше да премине в размирици. Впрочем нямаше съмнение, че когато федералистите се появяха пред пристанището, щеше да липсва единодействие в отбраната. Не можеше да се очаква сериозна съпротива. Щом Фернандина се бе предала преди девет дни на десантните войски на генерал Райт, а Сент Огъстин бе приел ескадрата на комодор Дюпон без дори да се опита да я спре, не беше изключено същото да стане и с Джексънвил. Флоридската милиция ще отстъпи града на северняшките войски и ще се оттегли във вътрешността на околията. Едно-единствено обстоятелство можеше да спаси Джексънвил, да продължи властта на Комитета, да му позволи да осъществи кръвожадните си замисли; по една или друга причина — недостатъчна дълбочина на водата или липса на лоцман — канонерките да не могат да минат през речната плитчина. Този въпрос щеше да се реши само след няколко часа.