Но как така Джеймз Бърбанк, привърженик на доктрините за премахване на робството, северняк, който само чакаше победата на Севера, още не бе освободил робите от своята плантация? Може би не се решаваше да стори това, докато обстоятелствата не му позволеха? Не, работата не стоеше така! Това беше само въпрос на седмици, може би на дни, тъй като федералната армия заемаше вече няколко близки пункта в съседния щат и се готвеше да навлезе във Флорида.
Впрочем Джеймз Бърбанк вече бе взел в Кемдлис Бей всички мерки, които биха могли да подобрят положението на неговите роби. Те се състояха от около седемстотин негри от двата пола, настанени в чисти и просторни, поддържани грижливо колиби, където се хранеха добре и работеха според силите си. Главният управител и помощникуправителите на плантацията имаха заповед да се отнасят с тях справедливо и благо. Така че различните видове работа се вършеха много прилежно, макар че в Кемдлис Бей отдавна вече не се прилагаха телесни наказания. Това беше в очебиен контраст с практиката в повечето други флоридски плантации и съседите на Джеймз Бърбанк не гледаха с добро око на този порядък. Ето защо, както ще видим, положението в този край беше много трудно, особено по това време, когато въпросът за робовладелството щеше да се реши със силата на оръжието.
И така, многобройният персонал на плантацията беше настанен в хигиенични и удобни колиби. Групирани по петдесетина, тези колиби образуваха десетина махали, наричани също баракони, струпани по бреговете на речиците. Там негрите живееха с жените и децата си. Всяко семейство беше по възможност заангажирано в една и съща работа из полята, в горите или фабриките, така че и в работно време членовете му да не бъдат разделени. Начело на всяка от тези различни махали стоеше един от помощникуправителите, който изпълняваше задълженията на администратор — да не кажем кмет — на своята малка община. Главният център беше частното имение Кемдлис Бей, оградено с висок стобор, чиито колци, прилепени един о друг и забити отвесно, бяха полускрити под зеленината на пищната флоридска растителност. Там именно се издигаше собственото жилище на семейство Бърбанк.
Полукъща, полузамък, това жилище бе получило заслужено названието Касъл Хаус1.
Кемдлис Бей от дълги години принадлежеше на предците на Джеймз Бърбанк. Някога, когато плантаторите още се бояха от нападенията на индианците, собствениците му се бяха видели принудени да укрепят главната жилищна постройка. Не беше далеч времето, когато генерал Джесъп още отбраняваше Флорида от семинолите.
Но сега изтребителната война между белите и червенокожите е прекратена. Семинолите, победени окончателно, са се принудили да се приютят далеч на запад от Мисисипи. За тях вече нищо не се чува, само няколко групи още скитат из блатистата част на Южна Флорида. Така че този край няма вече защо да се бои от тия туземци.