Виковете на злочестата девойка бяха сърцераздирателни. Тя се бе вкопчила за дрехите на осъдените, спрели се за малко. Но нима можеше да очаква състрадание от тази развилняла се тълпа, която ги заобикаляше? Не! Ала с намесата си успя поне да я спре точно когато може би щеше да се нахвърли върху арестантите въпреки полицейската охрана.
Впрочем Тексар, когото бяха осведомили какво става, току-що се бе появил на вратата на съда. С движение на ръката той възпря тълпата. Заповедта му да подкарат Джеймз и Гилбърт Бърбанк отново към затвора бе чута и изпълнена.
Отрядът продължи нататък.
— Милост!… Милост!… — завика мис Алис, падайки в нозете на Тексар.
В отговор испанецът само поклати отрицателно глава. Тогава девойката се изправи.
— Мерзавец! — кресна тя.
Искаше да се присъедини към осъдените, да отиде с тях в затвора, да прекара с тях последните часове, които им оставаха още да живеят…
Но те бяха вече напуснали площада и тълпата ги изпращаше с крясъците си.
Мис Алис не можеше да издържа повече. Силите я напуснаха. Тя се олюля и падна. Когато мистър Харви я пое в прегръдките си, девойката вече нито усещаше, нито съзнаваше нещо.
Свести се едва когато я пренесоха в дома на мистър Харви при баща й.
— В затвора… в затвора!… — мълвеше тя. — Двамата трябваше да избягат…
— Да — отвърна мистър Стенърд, — нищо друго не ни остава!… Но да почакаме да се мръкне!
И наистина нищо не биваше да се предприема през деня. Когато мракът им позволеше да действуват по-безопасно, без да се страхуват да бъдат забелязани, мистър Стенърд и мистър Харви щяха да се опитат да уредят бягството на двамата затворници с помощта на техния пазач. Щяха да носят такава голяма сума, че този човек — поне така се надяваха — нямаше да устои на увещанията им, особено когато един-единствен оръдеен изстрел, даден от флотилията на капитан Стивънс, можеше да сложи край на властта на испанеца.
С настъпването на нощта мистър Стенърд и мистър Харви поискаха да изпълнят плана си, ала бяха принудени да се откажат, тъй като къщата се охраняваше строго от милиционерско отделение и двамата не можеха да излязат от нея.
IV. СЕВЕРОИЗТОЧЕН ВЯТЪР
Сега осъдените имаха само една възможност за спасение — една-единствена: до дванайсет часа федералистите да завладеят града. Защото на другия ден при изгрев Джеймз и Гилбърт Бърбанк трябваше да бъдат разстреляни. А как можеха да избягат от затвора, когато той беше под наблюдение, както домът на мистър Харви? Дори и със съучастието на някой пазач това беше невъзможно.
Ала за завземането на Джексънвил не трябваше да се разчита на северняшките войски, слезли от няколко дни във Фернандина; те не можеха да изоставят такава важна позиция в северната част на щат Флорида. Тази задача се падаше на канонерките на капитан Стивънс. А за да я изпълнят, трябваше най-напред да минат през плитчината на Сент Джонс. Тогава, като пробиеше преградата от лодки, на флотилията не оставаше нищо друго, освен да се закотви срещу пристанището. А щом държи града под прицела на оръдията си, милиционерските отряди неминуемо ще се оттеглят през непроходимите блата на околията. Тексар и привържениците му положително ще побързат да ги последват, за да избягнат напълно справедливото възмездие. Честните хора можеха веднага да заемат мястото им, от което бяха недостойно отстранени, и да влязат в преговори с представителите на федералното правителство за предаването на града.
Ала как щяха да минат през плитчината, и то в толкова къс срок? Имаше ли някакъв начин да преодолеят материалното препятствие, което ниското ниво на водата продължаваше да създава за придвижването на канонерките? Както ще видим, сега това беше твърде съмнително.
И така, след произнасянето на присъдата Тексар и комендантът на джексънвилската милиция отидоха на кея, за да огледат долното течение на реката. И разбира се, в този момент очите им бяха вперени в преградата в тази посока, а ушите им — наострени да доловят всеки изстрел, който би дошъл от гази страна на Сент Джонс.
— Нищо ново ли не е забелязано? — попита Тексар, като се спря до края на пристана.
— Нищо — отговори комендантът. — Организираното в северна посока разузнаване ми дава основание да твърдя, че федералистите не са потеглили от Фернандина, за да настъпят към Джексънвил. По всяка вероятност те ще останат да наблюдават границата на Джорджия, докато флотилиите им не форсират реката.
— А не могат ли войските им да дойдат от юг, като тръгнат от Сент Огъстин и прекосят Сент Джонс при Пиколата? — запита испанецът.