Но тази буря извърши опустошения не само на сушата. В коритото на Сент Джонс разликата в нивото на водата предизвика вълнение, усилено десеторно от сблъскването му с дъното. Лодките, закотвени пред плитчината, бяха настигнати от този прилив, преди да успеят да се приберат в пристанището. Котвите им се изтръгваха от дъното, швартовите им въжета се късаха. Нощният прилив, усилен от напора на вятъра, ги понесе неудържимо към горното течение на реката. Някои се разбиха в гредите на кейовете, а други, отвлечени далеч от Джексънвил, се пръснаха из островчетата и ръкавите на Сент Джонс на няколко мили нататък. Мнозина от моряците, които ги управляваха, загубиха живота си при това бедствие, което със своята внезапност бе попречило да се вземат всички мерки, необходими при подобни обстоятелства.
А дали канонерките на капитан Стивънс са успели да вдигнат котва и да засилят парата, за да потърсят убежище в заливите по долното течение на реката? Съумели ли са чрез тази маневра да избягнат пълно унищожение? Във всеки случай, независимо дали са решили да се спуснат обратно към устието на Сент Джонс, или са останали закотвени на същото място, Джексънвил вече нямаше защо да се страхува от тях, тъй като сега плитчината им се изпречваше като непреодолимо препятствие.
И тъй, черна и непрогледна нощ обгърна долината на Сент Джонс: въздухът и водата се сливаха, като че някаква химическа реакция се мъчеше да ги съедини в един елемент. Тук човек беше свидетел на един от ония катаклизми, които са доста чести през равноденствието, ала мощта му надминаваше всичко, претърпЯвано дотогава на територията на Флорида.
Но именно поради силата си това природно явление не трая повече от няколко часа. Преди още да изгрее слънцето, празнините в пространството бяха бързо запълнени от тази огромна въздушна маса и ураганът изчезна над Мексиканския залив, след като нанесе последния си удар на флоридския полуостров.
Към четири часа сутринта, когато хоризонтът, очистен от това голямо нощно метене, побеля от първите лъчи на зората, след бушуването на стихиите настъпи затишие. Тогава градската сган хукна из улиците, от които бе принудена да избяга, за да се изпокрие в кръчмите. Милицията се върна на изоставените си постове. Някои се заеха според силите си да поправят щетите, причинени от бурята. А те бяха особено значителни около градските кейове: изпочупени пристани, разбити рибарски ладии, изпотрошени лодки, които отливът влачеше от горното течение на реката.
Впрочем тези плаващи останки се забелязваха на разстояние само няколко ярда от бреговете. В самото корито на Сент Джонс се бе струпала много гъста мъгла, която се издигаше към горните въздушни слоеве, охладени от бурята. В пет часа средата на реката още не се виждаше; тя щеше да се открои едва когато първите слънчеви лъчи разпръснеха тази мъгла.
Изведнъж малко след пет часа страшни трясъци раздраха гъстата мъгла. Нямаше никакво съмнение, това не беше продължителният грохот на гръмотевиците, а оглушителният тътен на артилерията. Из въздуха се носеше характерно свистене. Вик на ужас се изтръгна от цялата тая тълпа — милиция и градска сган, която се бе втурнала към пристанището.
В същото време под въздействието на тези непрекъснати гърмежи мъглата започваше да се разкъсва. Валмата й, смесени със сзятканията на изстрелите, се издигаха над речната повърхност.
Канонерките на Стивънс бяха тук, закотвени пред Джексънвил, който държаха под прекия обсег на бордовите си оръдия.
— Канонерките!… Канонерките!…
Тази дума, предавана от уста на уста, бързо стигна до най-далечните предградия. За няколко минути честните хора с огромно задоволство и градската сган с огромен ужас научиха, че флотилията е овладяла Сент Джонс. Ако градът не се предадеше, свършено беше с него.
Но какво се бе случило? Дали бурята бе дошла като неочаквана помощничка на северняците? Да! Затова канонерките не бяха търсили убежище в заливите под устието. Въпреки силата на вълнението и на вятъра те бяха останали на мястото си за закотвяне. Докато противниците им се отдалечаваха с лодките, капитан Стивънс и екипажите му се бореха с урагана, с риск да загинат, за да се опитат да минат през плитчината, и може би обстоятелствата щяха да ги улеснят. И наистина този ураган, който тласкаше водите на океана към естуара, повдигна речното ниво на необикновена височина и канонерките се спуснаха по фарватера. И тогава с пълна пара, макар че килът им стържеше пясъчното дъно, те успяха да се прехвърлят през плитчината.