Към четири часа сутринта капитан Стивънс, маневрирайки сред мъглата, пресметна, че трябва да се намира срещу Джексънвил. Тогава хвърли котва и се закова на място. После, когато настъпи удобен момент, разкъса мъглата с изстрелите на тежките си оръдия и запрати първите снаряди срещу левия бряг на Сент Джонс.
Ефектът се почувствува моментално. По примера на южняшките войски във Фернандина и Сент Огъстин за няколко минути милицията опразни града. Като видя, че кейовете са пусти, Стивънс започна почти веднага да отслабва огъня, тъй като съвсем не възнамеряваше да разрушава Джексънвил, а да го завземе и подчини.
Почти веднага на покрива над съдебната палата се развя бяло знаме.
Не е трудно да си представим с какъв трепет бяха чути тези първи оръдейни изстрели в дома на мистър Харви. Нямаше съмнение, че градът е нападнат. Но това нападение можеше да бъде извършено само от федералистите, които или бяха проникнали през устието на Сент Джонс, или се бяха приближили от Северна Флорида. Дали тук не се криеше неочаквана възможност за избавление — единствената, която би спасила Джеймз и Гилбърт Бърбанк?
Мистър Харви и мис Алис се втурнаха към вратата на къщата. Хората на Тексар, които я вардеха, бяха избягали заедно с милицията към вътрешността на околията.
Мистър Харви и девойката стигнаха до пристанището. Мъглата се бе разпръснала и реката се виждаше чак до най-далечните очертания на десния бряг.
Канонерките мълчаха, защото Джексънвил вече явно се отказваше от всякаква съпротива.
В този момент няколко лодки спряха до пристана и от тях слезе отряд, въоръжен с пушки, револвери и брадви.
Внезапно измежду моряците, командувани от един офицер, се раздаде вик.
Човекът, който бе надал този вик, се спусна към мис Алис.
— Марс!… Марс!… — възкликна девойката, смаяна, че вижда мъжа на Зерма, когото смятаха за удавен във водите на Сент Джонс.
— Мистър Гилбърт!… Мистър Гилбърт?… — откликна Марс.
— Къде е той?
— Затворен с мистър Бърбанк!… Марс, спасете го… спасете го, спасете и неговия баща!
— Към затвора! — извика Марс, обърна се към другарите си и ги поведе.
И тогава всички се завтекоха, за да попречат да бъде извършено по заповед на Тексар едно последно престъпление.
Мистър Харви и мис Алис ги последваха.
Значи, след като се хвърли в реката, Марс бе успял да се измъкне от водовъртежите на плитчината? Да, и от предпазливост смелият метис се бе въздържал да съобщи в Касъл Хаус, че е жив и здрав. Ако отидеше да потърси убежище там, щеше да се изложи на опасност, а трябваше да остане свободен, за да изпълни задачата си. След като доплува до десния бряг, той се запровира през тръстиките и успя да стигне до мястото, срещу което се намираше флотилията. От нея забелязаха сигналите му, една лодка го прибра и го закара до канонерката на капитан Стивънс. Той веднага бе осведомен за положението и поради непосредствената опасност, която застрашаваше Гилбърт, положи всички усилия да се придвижи нагоре по реката. Но както знаем, тези усилия се оказаха безрезултатни и вече щеше да се откаже от всякакъв опит, ако през нощта вятърът не бе повдигнал нивото на реката. Ала при липса на човек, който да познава тези трудни пътища, флотилията все пак рискуваше да заседне в речните плитчини. За щастие Марс беше тук. Въпреки развилнялата се буря той поведе умело канонерката си; последваха я и другите. И преди мъглата да изпълни долината на Сент Джонс, те се закотвиха срещу града, който държаха под обстрела си.
И тъкмо навреме, защото двамата осъдени трябваше да бъдат екзекутирани в зори. Но те вече нямаше от какво да се страхуват. Управниците на Джексънвил бяха завзели отново властта, отнета им от Тексар. И точно когато Марс и другарите му се озоваха пред затвора, Джеймз и Гилбърт Бърбанк излизаха оттам, най-после свободни.
Мигновено младият лейтенант притисна мис Алис до сърцето си, а мистър Стенърд и Джеймз Бърбанк се прегърнаха.
— А майка ми?… — бе първият въпрос на Гилбърт.
— Тя е жива… жива е!… — отговори мис Алис.
— Тогава да вървим в Касъл Хаус! — извика Гилбърт. — В Касъл Хаус…
— Но преди това правдата трябва да възтържествува! — отвърна Джеймз Бърбанк.
Марс бе разбрал господаря си. Той се втурна към главния площад с надежда да намери там Тексар.
Дали испанецът вече не е избягал, за да се спаси от възмездие? Дали не се е скрил от разплатата на народа с всички ония, които се бяха компрометирали през този период на безчинства? Дали не е тръгнал подир милиционерските отряди, които отстъпваха към южните местности на околията?