Това беше напълно възможно, дори неизбежно.
Но без да чакат намесата на федералистите, много жители се втурнаха към съдилището! Задържан точно когато се готвеше да бяга, Тексар бе поставен под охрана. Впрочем той като че ли много лесно се бе примирил с участта си.
Ала щом видя пред себе си Марс, разбра, че животът му е в опасност.
И наистина метисът се хвърли върху него. Въпреки усилията на охраната, той го сграбчи за гърлото и вече го душеше, когато се появиха Джеймз и Гилбърт Бърбанк.
— Не… не!… Искаме го жив! — извика Джеймз Бърбанк. — Той трябва да говори!
— Да… трябва! — съгласи се Марс.
След няколко минути Тексар бе затворен в същата килия, където жертвите му бяха чакали часа на екзекуцията.
V. ЗАВЗЕМАНЕТО
Най-после федералистите владееха Джексънвил, а следователно владееха и Сент Джонс. Десантните войски, стоварени от капитан Стивънс, завзеха веднага главните пунктове на града. Самозваните управници бяха избягали. От бившия комитет само Тексар бе паднал в ръцете на победителите.
Впрочем било поради умора от грабежите, извършени през последните дни, или от безразличие към въпроса за робовладелството, който Северът и Югът се мъчеха да решат тогава с оръжие, жителите посрещнаха добре офицерите от флотилията, които представляваха вашингтонското правителство. .
През това време комодор Дюпон, установил се в Сент Огъстин, полагаше усилия да спре военната контрабанда по флоридското крайбрежие. Пътят през проливите Москито Инлет веднага бе затворен. Така се прекрати търговията с оръжие и боеприпаси, която се вършеше с английските Бахамски острови. Може да се каже, че от този момент щат Флорида мина отново под федерална власт.
Същия ден Джеймз и Гилбърт Бърбанк, мистър Стенърд и мис Алис се прехвърлиха обратно през Сент Джонс, за да се приберат в Кемдлис Бей.
Пери и помощникуправителите ги чакаха на пристана с няколко негри, върнали се в плантацията. Лесно можем да си представим какъв прием им бе устроен, с какви излияния на чувства бяха посрещнати.
След малко Джеймз Бърбанк и неговият син, мистър Стенърд и дъщеря му вече стояха до леглото на мисис Бърбанк.
Щом видя Гилбърт, болната разбра всичко, което се бе случило. Младият офицер я притискаше в обятията си. Марс й целуваше ръцете. Сега вече нямаше да я оставят. Мис Алис поемаше грижата за нея. Тя щеше бързо да възстанови силите си. Занапред нямаше защо да се страхуват от кроежите на Тексар и на съучастниците в неговото отмъщение. Испанецът се намираше в ръцете на федералистите, а федералистите бяха господари на Джексънвил.
Но макар че жената на Джеймз Бърбанк, майката на Гилбърт, нямаше защо да трепери вече за мъжа си и за сина си, всичките й мисли щяха да бъдат насочени към изчезналата й малка дъщеря. Тя се нуждаеше от Ди така, както Зерма беше нужна на Марс.
— Ще ги намерим! — извика Джеймз Бърбанк. — Марс и Гилбърт ще ни помагат да ги търсим…
— Да, татко, да… и без да губим нито ден — отвърна младият лейтенант.
— Щом Тексар е в ръцете ни — продължи мистър Бърбанк, — трябва да го накараме да говори!
— Ами ако откаже да говори? — запита мистър Стенърд. — Ако този човек твърди, че няма нищо общо с отвличането на Ди и Зерма?
— Че как може да твърди това? — провикна се Гилбърт. — Та нали Зерма го е познала в залива Марино? Нали Алис и мама са чули Зерма да вика името Тексар, когато лодката се отдалечавала? Може ли да има съмнение, че той е организатор на отвличането, че лично го е ръководил?
— Да, той беше! — откликна мисис Бърбанк, която се бе привдигнала, сякаш искаше да скочи от леглото си.
— Да!… — прибави мис Алис. — Аз го познах!… Стоеше прав… на кърмата на лодката си, която се насочваше към средата на реката!
— Разбира се — подкрепи ги мистър Стенърд, — Тексар е! Не може да има никакво съмнение! Но ако откаже да разкрие къде са завлечени Ди и Зерма по негово нареждане, къде ще ги дирим, защото напразно претърсвахме досега бреговете на реката на няколко мили разстояние?
На този въпрос, поставен така ребром, не можеше да се даде никакъв отговор. Всичко зависеше от това, какво щеше да каже испанецът. Кое беше по-изгодно за него — да говори или да мълчи?
— Нима не се знае къде живее обикновено този мерзавец? — запита Гилбърт.
— Не се знае, а и никога не се е знаело — отвърна Джеймз Бърбанк. — В южната част на околията има такива обширни гори, толкова непроходими блата, където би могъл да се скрие! Безполезно е да претърсваме целия този край, в който дори федералистите не биха могли да преследват отстъпващата милиция! Това ще бъде напразен труд!