— Искам дъщеря си! — извика мисис Бърбанк, която Джеймз Бърбанк с мъка сдържаше.
— Жена ми!… Искам жена си… — извика Марс. — И ще накарам тоя негодник да каже къде е тя!
— Да — отсече Джеймз Бърбанк, — този човек не ще се подвоуми да проговори, когато разбере, че от това зависи животът му и че може да се спаси само ако говори! Да беше избягал, нямаше да има никаква надежда за нас! Но щом е в ръцете на федералистите, ще изтръгнем тайната му! Имай вяра, клета ми жено! Всички сме тук и ще ти върнем детето!
Мисис Бърбанк изтощена падна на леглото си. Мис Алис, която не искаше да я оставя сама, остана при нея, а мистър Стенърд, Джеймз Бърбанк, Гилбърт и Марс слязоха в хола да се съвещават с Едуард Керъл.
И ето какво решиха след малко. Преди да пристъпят към действие, щяха да дадат време на федералистите да въведат ред в завзетия от тях град. А междувременно трябваше да уведомят комодор Дюпон за развоя на събитията не само в Джексънвил, но и в Кемдлис Бей. Може би се полагаше Тексар да бъде изправен първо пред военен съд? В такъв случай процес можеше да се води само по нареждане на главнокомандуващия на експедиционните сили във Флорида.
Ала Гилбърт и Марс не искаха да пропуснат нито този ден, нито следващия, без да започнат дирения. Докато Джеймз Бърбанк, мистър Стенърд и мистър Едуард Керъл предприемаха първите си стъпки, те щяха да тръгнат нагоре по Сент Джонс с надежда да попаднат може би на някаква следа.
Дали действително нямаше опасност Тексар да откаже да говори и подтикван от омразата си, да предпочете да изтърпи най-тежкото наказание, отколкото да предаде жертвите си? Трябваше да се опитат да минат без него. По-важното беше да разберат на кое място живее обикновено. Но напразно. Никой нищо не знаеше за Черния залив. Тази лагуна се смяташе за съвършено недостъпна. Гилбърт и Марс няколко пъти обходиха крайбрежните гъсталаци, без да успеят да открият тесния проток, през който би могла да проникне леката им лодка.
През деня на 13 март не се случи нищо, което да промени това положение. Имението Кемдлис Бей малко по малко се възстановяваше. От всички краища на околията и от съседните гори се връщаха масово негри, принудени да се пръснат там. Макар и освободени с великодушния жест на Джеймз Бърбанк, те не се смятаха свободни от всякакви задължения към него. Въпреки че не бяха вече негови роби, пак щяха да продължават да му служат. Те горяха от нетърпение час по-скоро да се върнат в плантацията, да построят наново колибите си, разрушени от бандите на Тексар, да възстановят фабриките и работилниците, най-после да започнат пак работата, на която от толкова години семействата им дължаха своето благополучие и щастие.
Най-напред се заловиха да преустроят плантацията. Едуард Керъл, чиято рана беше почти напълно заздравяла, можа да се захване отново с обичайните си занимания. Пери и помощникуправителите влагаха голямо старание. Дори Пиг се размърда, макар че нямаше особена полза от него. Бедният глупак бе отстъпил отчасти от някогашните си схващания. Макар и да заявяваше, че е свободен, сега той се смяташе само формално за такъв, защото му беше много неудобно да се възползува от свободата, на която имаше право да се радва. С една дума, когато целият персонал се върнеше в Кемдлис Бей и разрушените постройки се поправеха, плантацията бързо щеше да придобие отново обичайния си вид. Както и да завършеше междуособната война, имаше основание да се вярва, че занапред най-големите земевладелци във Флорида щяха да се чувствуват в безопасност.
В Джексънвил редът бе възстановен. Федералистите не се опитваха да се месят в общинското управление. Те окупираха военно града, предоставяйки на бившите управници властта, отнета им за няколко седмици чрез метеж. Достатъчно беше над сградите да се развее звездното знаме. Макар че повечето от жителите се отнасяха твърде безразлично към въпроса, който разделяше Съединените щати, те доста охотно се подчиняваха на победителите. Юнионистката кауза нямаше да срещне нито един противник в щат Флорида. Чувствуваше се, че доктрината за „автономията на отделните щати“, скъпа на населението на южните щати, на Джорджия или двете Каролини, не ще бъде поддържана с присъщата на отцепниците пламенност дори в случай че федералното правителство изтеглеше войските си.
Ето как се развиваше по това време войната, която все още се водеше в Америка.
В подкрепа на армията на Борьогар конфедералистите бяха изпратили шест канонерки под командуването на комодор Холинс. който току-що бе заел позиция на Мисисипи, между Ню Мадрид и остров щ 10. Там започваше битка, която адмирал Фут водеше енергично с цел да си осигури горното течение на реката. Следващия ден, когато Джексънвил падна в ръцете на Стивънс. федералната артилерия се готвеше да отговори на огъня на Холинсовите канонерки. Със завземането на остров щ 10 и Ню Мадрид северняците печелеха тройно. Така те щяха да овладеят басейна на Мисисипи на дължина двеста километра, като се смятат и завоите на реката.