Ала по това време се забелязваше голямо колебание в плановете на федералното правителство. Генерал Маклелън бе принуден да представи идеите си на един военен съвет и макар че те бяха одобрени от мнозинството в този съвет, президентът Линкълн. поддавайки се на вредни влияния, попречи на изпълнението им. Потомакската армия бе разделена, за да се осигури отбраната на Вашингтон. За щастие победата на „Монитър“ и бягството на „Вирджиния“ бяха открили корабоплаването в Чесашкия залив. Освен това бързото отстъпление на конфедералистите след опразването на Манасас даде възможност на армията да настани свои части в този град. По този начин се реши въпросът с блокадата и на Потомак.
Обаче политиката, която има такова пагубно въздействие, когато се меси във военните работи на дадена страна, наложи отново едно решение, неблагоприятно за интересите на Севера. Тогава на генерал Маклелън бе отнето върховното ръководство на федералните армии. Под негово командуване останаха само операциите по Потомак, а другите корпуси, вече независими, минаха отново под прякото ръководство на президента Линкълн.
Това беше грешка. Маклелън се почувствува дълбоко обиден от такова понижение, което с нищо не бе заслужил. Но като войник, който знае само дълга си, той се примири. Още на другия ден изработи план, с който целеше да извърши десант с войските си на брега при форт Мънро. Този план, приет от корпусните командири, бе одобрен от президента. Министърът на войната разпрати заповеди в Ню Йорк, Филаделфия и Балтимор, и в Потомак пристигнаха различни кораби, за да превозят армията на Маклелън със снаряжението й.
Сега беше ред на Ричмънд, столицата на Юга, да изпита на свой ред опасностите, които известно време бяха карали да трепери Вашингтон, столицата на Севера.
Такова беше положението на воюващите страни в момента, когато Флорида мина под властта на генерал Шермън и комодор Дюпон. Докато ескадрата им блокираше флоридското крайбрежие, те овладяваха Сент Джонс, а това им осигуряваше пълно господство на полуострова.
В същото време Гилбърт и Марс напразно претърсваха бреговете и островчетата по реката чак оттатък Пиколата. Така че не им оставаше нищо друго, освен да въздействуват пряко на Тексар. От деня, когато вратите на тъмницата се затвориха зад него, той не можеше да има никакъв досег със съучастниците си. Следователно малката Ди и Зерма трябва да се намираха още там. където бяха преди завземането на Сент Джонс от федералистите.
В този момент положението в Джексънвил позволяваше правосъдието да действува както се полага срещу испанеца, ако той откажеше да отговаря. Все пак, преди да се стигне до тези крайни мерки, имаше надежда Тексар да се съгласи да направи известни признания, при условие че бъде пуснат на свобода.
На 14-и, след като предварително бе осигурено одобрението на военните власти, се реши да се предприеме тази стъпка.
Мисис Бърбанк бе възстановила силите си. Завръщането на сина й, надеждата да види скоро детето си, умиротворението, настъпило в страната, увереността, че сега безопасността на плантацията Кемдлис Бей е гарантирана — всичко това й бе възвърнало отчасти душевната твърдост, която я бе напуснала. Вече нямаше защо да се страхуват от привържениците на Тексар, които бяха тероризирали Джексънвил. Милицията се бе оттеглила във вътрешността на околията Пътнам. Сентогъстинският отряд, прехвърлил се през реката в горното й течение, мислеше по-късно да й подаде ръка, за да предприемат някакви действия срещу федералните войски. Но тази опасност беше твърде далечна и не биваше да ги безпокои, докато Дюпон и Шермън се намираха във Флорида.
Ето защо бе уговорено още същия ден Джеймз и Гилбърт Бърбанк да тръгнат за Джексънвил, но да отидат сами. Мистър Керъл, мистър Стенърд и Марс щяха да останат в плантацията. Мис Алис нямаше да се отделя от мисис Бърбанк. Впрочем младият офицер и баща му смятаха да се върнат до вечерта в Касъл Хаус и да донесат там някаква добра новина. Щом Тексар посочеше скривалището, където бяха задържани Ди и Зерма, щяха да пристъпят към тяхното освобождаване. За това вероятно бяха достатъчни няколко часа, най-много един ден.
Точно когато Джеймз и Гилбърт Бърбанк се готвеха да заминават, мис Алис дръпна младия офицер настрана.