— Гилбърт — каза му тя, — вие ще се срещнете с човека, причинил толкова зло на вашето семейство, с мерзавеца, който искаше да прати на смърт баща ви и вас… Гилбърт, обещавате ли ми да запазите самообладание пред Тексар?
— Да запазя самообладание ли!… — извика Гилбърт, който само при името на испанеца пребледняваше от яд.
— Налага се — продължи мис Алис. — Няма да постигнете нищо, ако се поддадете на гнева си… Забравете всякаква мисъл за отмъщение, имайте предвид само едно — спасението на сестричката си… която ще бъде скоро и моя сестра! За това трябва да пожертвувате всичко, дори, ако е нужно, да дадете на Тексар уверение, че в бъдеще няма защо да се страхува от вас.
— Няма защо да се страхува ли! — извика Гилбърт. — Значи, да забравя, че по негова вина майка ми можеше да умре… баща ми — да бъде разстрелян!…
— И вие също, Гилбърт — допълни мис Алис; — мислех, че вече не ще ви видя! Да, той е виновен за всичко това, но не трябва повече да си спомняме за него… Говоря ви така, защото се опасявам, че мистър Бърбанк не ще може да се владее, а ако и вие не съумеете да се сдържите, опитът ви няма да успее. Ах, защо решихте да отидете в Джексънвил без мен!… Навярно аз щях да съумея да постигна с добро…
— Ами ако този човек откаже да отговаря? — продължи Гилбърт, който чувствуваше колко правилни са съветите на мис Алис.
— Ако откаже, ще оставим на съдиите грижата да го принудят. Касае се за живота му. Когато разбере, че може да го откупи само като говори, ще заговори… Гилбърт, трябва да получа вашето обещание! В името на нашата любов, давате ли ми го?
— Да, скъпа Алис — отвърна Гилбърт, — да!… Каквото и да е направил този човек, нека ни върне сестра ми и ще забравя…
— Добре, Гилбърт. Ние преминахме страшни изпитания, но те ще свършат! За тия горестни дни, през които страдахме толкова много, бог ще ни възнагради с години на щастие.
Гилбърт стисна ръката на годеницата си, която не можа да сдържи няколко сълзи, и двамата се разделиха.
В десет часа Джеймз Бърбанк и синът му, след като се сбогуваха с приятелите си, се качиха на лодка в малкото пристанище на Кемдлис Бей.
Те се придвижваха бързо по реката. Но по съвет на Гилбърт вместо да се насочат към Джексънвил, управляваха лодката така, че се приближиха до канонерката на капитан Стивънс.
Сега този офицер беше военен комендант на града. Ето защо за стъпката на Джеймз Бърбанк трябваше да се иска по-напред неговото съгласие. Стивънс постоянно поддържаше връзка с местните власти. Известно му беше каква роля бе играл Тексар, след като привържениците му бяха дошли на власт, каква отговорност носеше за събитията, довели до опустошаването на Кемдлис Бей, защо и как бе арестуван и хвърлен в затвора, когато милицията се оттегляше. Знаеше също, че е възникнало силно брожение срещу него, че цялото честно население на Джексънвил се надига, за да иска наказание за престъпленията му.
Капитан Стивънс оказа на Джеймз и Гилбърт Бърбанк заслужения прием. Той изпитваше към младия офицер особено уважение, тъй като бе могъл да оцени качествата и смелостта му, откакто Гилбърт служеше под негово командуване. Когато след завръщането на Марс във флотилията научи, че Гилбърт е паднал в ръцете на южняците, той реши да го спаси на всяка цена. Но как бе успял да пристигне навреме, щом бе спрян пред плитчината на Сент Джонс? Знаем благодарение на какви обстоятелства бяха спасени младият лейтенант и Джеймз Бърбанк.
С няколко думи Гилбърт разказа на капитан Стивънс за случилото се; така потвърди това, което вече бе научил от Марс. Нямаше съмнение, че Тексар лично е организирал отвличането в залива Марино, нямаше съмнение също, че единствено този човек можеше да каже на кое място във Флорида съучастниците му задържаха сега Ди и Зерма. Така че съдбата им се намираше в ръцете на испанеца — това беше безспорно, и капитан Стивънс с готовност го призна. Ето защо реши да предостави на Джеймз и Гилбърт Бърбанк грижата да се занимават с тази работа както сметнат за уместно. Той предварително одобряваше всичко, което щеше да се направи за метиската и детето. Нямаше да има никакво възражение дори ако станеше нуждада предложат в замяна освобождаването на Тексар. Капитанът гарантираше за това пред управниците на Джексънвил.
След като получиха по този начин от Стивънс широки пълномощия за действие и писмено разрешение да се свържат с испанеца, Джеймз и Гилбърт Бърбанк му благодариха и бяха заведени до пристанището.
Там се намираше мистър Харви, предизвестен с бележка от Джеймз Бърбанк. Тримата отидоха веднага в съда и бе заповядано да им се отворят вратите на затвора.