За психолог би било интересно да наблюдава лицето или по-право държането на Тексар след неговото затваряне. Нямаше никакво съмнение, че испанецът беше много ядосан от пристигането на федералните войски, което бе сложило край на положението му като главен управник на града, че съжаляваше за лишаването му от възможността да прави каквото си иска и по този начин да утоли лесно личната си омраза, съжаляваше също, че забавянето с няколко часа му бе попречило да разстреля Джеймз и Гилбърт Бърбанк. Ала съжаленията му не отиваха по-далеч. Той беше напълно безразличен към това, че е в ръцете на враговете си, затворен по обвинение в най-сериозни престъпления, отговорен за всички насилия, в които можеше напълно основателно да бъде упрекнат. Ето защо в поведението му нямаше нищо странно и необяснимо. Ядосваше се само че не бе успял да доведе до благополучен завършек кроежите си срещу семейство Бърбанк. Що се отнася до последиците от арестуването му, като че ли малко го беше грижа за това. Нима този толкова загадъчен досега субект щеше да осуети и последните опити да бъде разгадан?
Вратата на килията му се отвори. Джеймз и Гилбърт Бърбанк се озоваха пред затворника.
— Аха, бащата и синът! — извика Тексар веднага с присъщия си безочлив тон. — Всъщност трябва да благодаря на господа федералистите! Ако не бяха те, нямаше да имам честта да бъда удостоен с вашето посещение! Тъй като вие вече не се нуждаете от помилване, изглежда, идвате да го предложите на мен?
Този тон беше така предизвикателен, че Джеймз Бърбанк за малко не избухна. Но синът му го възпря.
— Татко — рече той, — оставете на мен да отговоря. Тексар иска да ни завлече по път, по който не можем да го следваме — пътя на взаимните обвинения. Безполезно е да се връщаме към миналото. Ние сме дошли да се занимаем с настоящето, единствено с настоящето.
— С настоящето — извика Тексар, — или по-право със сегашното положение! Но за мен то е съвсем ясно. Преди три дни вие бяхте затворени в тази килия, откъдето можехте да излезете само за да отидете на смърт. Днес аз съм на вашето място и се чувствувам тук много по-добре, отколкото бихте могли да предположите.
Този отговор явно целеше да обърка Джеймз Бърбанк и сина му. защото те възнамеряваха да предложат на Тексар свобода в замяна на тайната на отвличането.
— Тексар — каза Гилбърт, — изслушайте ме. Ще бъдем откровени с вас. Онова, което направихте в Джексънвил, не ни засяга. А това, което направихте в Кемдлис Бей, искаме да забравим. Интересува ни само едно. Сестра ми и Зерма изчезнаха, докато привържениците ви нахълтваха в плантацията и обсаждаха Касъл Хаус. Няма съмнение, че и двете са отвлечени.
— Отвлечени? — повтори Тексар злобно. — Ех, колко се радвам, че научавам това!
— Научаваш, а?! — извика Джеймз Бърбанк. — Значи смееш да отричаш, негоднико, смееш да отричаш?
— Татко — намеси се младият офицер, — да запазим хладнокръвие… нужно е. Да, Тексар, това двойно отвличане стана по време на нападението срещу плантацията… Признавате ли, че вие лично сте го организирали?
— Нямам какво да отговоря.
— Не желаете ли да ни кажете къде са отведени по ваше нареждане сестра ми и Зерма?
— Повтарям ви, нямам какво да отговоря.
— Дори и ако в замяна на вашия отговор можем да върнем свободата?
— Нямам нужда от вас, за да бъда свободен!
— А кой ще ви отвори вратите на тоя затвор? — извика Джеймз Бърбанк. вбесен от тази безочливост.
— Съдиите, с които искам да се срещна.
— Съдиите!… Но те ще ви осъдят безпощадно! — Тогава ще видя какво ще правя.
— Значи отказвате категорично да отговаряте? — попита за последен път Гилбърт.
— Отказвам…
— Дори срещу свободата, която ви предлагам?
— Не ми трябва вашата свобода.
— Дори срещу цяло състояние, което обещавам…
— Не ми трябва и състоянието ви. А сега, господа, оставете ме на мира.
Следва да признаем, Джеймз и Гилбърт Бърбанк се почувствуваха съвсем объркани от подобна самоувереност. На какво се основаваше тя? Как смееше Тексар да рискува процес, който можеше да завърши само с най-сурова присъда? Нито свободата, нито всичкото злато, което му предлагаха, не бяха в състояние да изтръгнат отговор от него. Дали някаква непоколебима омраза не вземаше връх над личния му интерес? Така или иначе той си оставаше неразгадаема личност, която дори пред най-страшни опасности оставаше вярна на себе си.
— Елате, татко, елате! — каза младият офицер.
И изведе Джеймз Бърбанк от затвора. На вратата се срещнаха отново с мистър Харви и тримата тръгнаха да докладват на капитан Стивънс за безуспешния си опит.