Выбрать главу

В това време на корабите от флотилията се получи прокламация на комодор Дюпон, отправена към жителите на Джексънвил. С нея се обявяваше, че никой няма да бъде преследван за политическите си убеждения, нито за деяния, свързани със съпротивата на Флорида от началото на гражданската война насам. Подчиняването на звездното знаме освобождава от всякаква отговорност пред властта.

Тази твърде мъдра сама по себе си мярка, вземана винаги от президента Линкълн при подобни случаи, очевидно не можеше да важи за деяния от частен характер. А тъкмо такъв беше случаят с Тексар. Че бе заграбил властта от законните управници, че я бе използувал за организиране на съпротива — било. що било! Това представляваше въпрос между южняци — въпрос, в който федералното правителство не искаше да се меси. Но посегателствата срещу отделни личности, нахлуването в Кемдлис Бей. насочено срещу северняк. унищожаването на имуществото му. отвличането на неговата дъщеря и на човек от служителите му — това бяха престъпления, които попадаха под наказателното право и към които трябваше да се приложи нормалната съдебна процедура.

Такова беше мнението на капитан Стивънс. На същото мнение беше и комодор Дюпон. когато му бе доложено за жалбата на Джеймз Бърбанк и за неговата молба да бъде заведено дело срещу испанеца.

Така че на другия ден. 15 март. бе издадена заповед, с която Тексар се предаваше на военен съд по двойно обвинение: грабеж и отвличане. Обвиняемият трябваше да отговаря за деянията си пред Военния съвет, чието седалище беше в Сент Огъстин.

VI. СЕНТ ОГЪСТИН

Сент Огъстин. един от най-старите градове в Северна Америка, е основан през петнайсети век. Той е главен град на околията Сент Джонс и макар да заема голяма площ. няма дори три хиляди жители.

Испански по произход. Сент Огъстин е останал почти такъв, какъвто е бил някога. Той се издига към края на един от крайбрежните острови. Военните и търговски кораби могат да намерят сигурно убежище в пристанището му, което е отлично защитено от морските ветрове, бушуващи непрестанно по този опасен бряг на Флорида. Но за да се стигне до него, трябва да се мине опасната плитчина, образувана от водовъртежите на Гълфстрийм при входа на залива.

Както във всички градове, обгаряни от отвесните лъчи на слънцето, улиците на Сент Огъстин са тесни. Благодарение на разположението им и на морските ветрове, които сутрин и вечер освежават въздуха, климатът е много мек в този град, който е за Съединените щати същото, което са за Франция Ница или Мантон под небето на Прованс.

Населението е съсредоточено главно в пристанищния квартал и в съседните улици. Предградията с няколкото колиби, покрити с палмови листа, с мизерните си коптори щяха да бъдат напълно пусти без непрекъснато скитащите там кучета, свине и крави.

Централната част на града е с твърде испански вид. Къщите имат прозорци със здрави решетки, а вътре се намира традиционното патио — двор, заобиколен от стройни колонади, с причудливи покриви и балкони, украсени със скулптурни орнаменти като олтар. Понякога в неделен или празничен ден тези къщи изсипват обитателите си по улиците на града. Тогава виждаме странна смесица от испанки, негърки, мулатки, индианки със смесена кръв. негри, негърчета, английски лейди и джентълмени, католически монаси, свещеници и други духовни лица, почти всички с цигара между устните дори когато отиват в „Страсти господни“

— енорийската църква в Сент Огъстин, чиито камбани звънят с все сила и почти без прекъсване от средата на XVII век.

Да не забравяме пазарите, отрупани със зеленчуци, риба, домашни птици, свине, агнета — които се колят hie et nunc’ по желание на купувачите, — яйца, ориз, варени банани, „frijoles“

— вид варена дребна бакла, и най-после всевъзможни тропически плодове — ананаси, фурми, маслини, нарове, портокали, гуаяви, праскови, смокини, мараньони — и всичко това струва толкова евтино, че животът в тази част от територията на Флорида е приятен и лек.

Що се отнася до чистотата на улиците, тя се поддържа обикновено не от щатни метачи, а от ята лешояди, покровителствувани от закона, който забранява убиването им под страх от високи глоби. Те изяждат всичко, дори змиите, от които все пак остават не малко въпреки лакомията на тези ценни птици.

В скупчените нагъсто къщи, които представляваха главната част на града, не липсва зеленина. В пролуките по уличните пресечки пред погледа внезапно се разкриват групички дървета

——

’На място и веднага (лат.) — Б. пр.

с надвиснали над покривите клони, оживявани от непрестанното грачене на диви папагали. Най-често тук се срещат високи палми, а листата им се поклащат от морския вятър подобно на големите ветрила на испанките или индийските пънки. Тук-там се извисяват няколко дъба. окичени с лиани и глицинии. и туфи от ония гигантски кактуси които в основата си образуват непреходим плет. Всичко това е приветливо, привлекателно, а би било още по-красиво, ако лешоядите вършеха добросъвестно работата си. Безспорно те не могат да се сравнят с метачните машини.