——
1 Мирадор — балкон на покрива на испанска къща — Б. пр4.: 2 Кервансарай (перс.) — хан за почивка на кервани. — Б. пр.
да разкрие. Тогава на Джеймз Бърбанк, на неговия син и на Марс щеше да остане само да измъкнат двете пленнички от ръцете на тия, които ги задържаха по нареждане на Тексар.
Следобед на 16-и Джеймз и Гилбърт Бърбанк, мистър Стенърд, дъщеря му и Марс се сбогуваха с мисис Бърбанк и Едуард Керъл. Един от параходите, които извършват курсове по Сент Джонс, ги взе от пристана на Кемдлис Бей, а после ги свали в Пиколата. Оттам дилижанс ги понесе по лъкатушен път, провиращ се между високи дъбове, кипариси и чинари, които се извисяват в тази част от страната. Преди полунощ им бе предложено уютно гостоприемство в апартаментите на „Сити хотел“.
Нека не мислим обаче, че Тексар беше напуснат от всичките си хора. Той имаше между дребните земевладелци в околията много съмишленици, почти до един отявлени привърженици на робовладелството. От друга страна, другарите му, като разбраха, че няма да бъдат преследвани заради размириците в Джексънвил, не искаха да изоставят бившия си главатар. Мнозина от тях си определиха среща в Сент Огъстин. Разбира се, че не можеха да бъдат намерени в „патиото“ на „Сити хотел“. В градовете има много кръчми или „тиенди“, където метиси — потомци на испанци и индианци от племето крики — продават по малко от всичко, което може да се яде, пие и пуши. Там тези хора с ниско потекло и съмнителна репутация не пропускаха възможността да говорят в полза на Тексар.
По това време комодор Дюпон не се намираше в Сент Огъстин. Той беше зает да блокира с ескадрата си крайбрежните пътища, които трябваше да затвори за военната контрабанда. Но войските, свалени там след падането на форт Мериън, държаха здраво града. Нямаше опасност от никакво придвижване на южняците или на милицията, оттеглила се от другата страна на реката. Ако привържениците на Тексар се опитаха да вдигнат въстание, за да изтръгнат града от федералните власти, те щяха незабавно да бъдат разбити.
Що се отнася до испанеца, една от канонерките на капитан Стивънс го бе прехвърлила от Джексънвил в Пиколата. От Пиколата той пристигна в Сент Огъстин под строга охрана, а после го затвориха в една от килиите на форта, откъдето беше невъзможно да избяга. А и вероятно не мислеше за подобно нещо, защото сам бе поискал да бъде съден. Привържениците му знаеха това. Ако го осъдеха, тогава щяха да видят какво може да се направи, за да му помогнат да избяга. Дотогава трябваше да кротуват.
В отсъствие на комодора полковник Гарднър изпълняваше длъжността военен комендант на града. Нему се полагаше също да председателствува Съвета, свикан да съди Тексар в едно от помещенията на форт Мериън.
Оказваше се, че тъкмо този полковник бе участвувал в превземането на Фернандина, и именно по негова заповед бегълците, пленени при нападението на канонерката „Отава“ срещу влака, бяха задържани за две денонощия — обстоятелство, за което е уместно да напомним тук.
Съветът откри заседанието си в единайсет часа сутринта. В заседателната зала бе нахълтала многобройна публика. Приятелите и привържениците на подсъдимия бяха между най-шумните.
Джеймз и Гилбърт Бърбанк, мистър Стенърд, дъщеря му и Марс заеха местата, определени за свидетелите. Правеше впечатление, че от страна на защитата нямаше нито един свидетел. Изглежда, испанецът не се бе погрижил да призове свидетели в своя полза. Нима се бе отказал от всякакви показания, дадени в негова подкрепа, или пък се бе оказало невъзможно да призове свидетели в своя полза? Това скоро щеше да се разбере. Във всеки случай като че ли нямаше съмнение как щеше да завърши делото.
Ала Джеймз Бърбанк беше обзет от някакво смътно предчувствие. Та нали тъкмо в този град — Сент Огъстин — вече бе подавал жалба срещу Тексар? Позовавайки се на неоспоримо алиби. испанецът бе успял да избегне присъдата. Публиката навярно правеше такава съпоставка, тъй като първото дело се бе водило само преди няколко седмици.
Веднага щом Съветът откри заседанието си, Тексар бе докаран под стража. Заведоха го до подсъдимата скамейка. Той седна там спокойно. Очевидно нищо и при никакви обстоятелства не можеше да смути присъщата му безочливост. Презрителна усмивка към съдиите, самоуверен поглед към ония от приятелите му, които позна в залата, изпълнен с омраза към Джеймз Бърбанк — такова беше държането му, докато чакаше полковник Гарднър да пристъпи към разпита.