Джеймз Бърбанк, Гилбърт и Марс с мъка се владееха, като гледаха човека, който им бе причинил толкова злини и можеше да им причини още повече.
Разпитът започна с обичайните формалности, целящи да се установи самоличността на подсъдимия.
— Името ви? — запита полковник Гарднър.
— Тексар.
— Възраст?
— Тридесет и пет години.
— Къде живеете?
— В Джексънвил, в тиендата на Торилъо.
— Питам ви кое е постоянното ви местожителство?
— Нямам такова.
Джеймз Бърбанк и близките му почувствуваха как забиха сърцата им, когато чуха този отговор, произнесен с тон, който по-казваше, че обвиняемият е твърдо решен да не разкрива местожителството си.
И действително, въпреки настояването на председателя, Тексар упорито твърдеше, че няма постоянно местожителство. Той се представяше за бездомник, горски скитник, ловец из обширните гори на щата, свикнал да броди из кипарисовите гори, да спи в колиби, да се прехранва с пушка и със свирки за примамване на птици, да живее ден за ден. Нищо повече не можаха да измъкнат от него.
— Добре — каза полковник Гарднър. — В края на краищата това няма значение.
— Наистина няма значение — отвърна нагло Тексар. — Ако обичате, господин полковник, да допуснем, че местожителството ми сега е форт Мериън край Сент Огъстин, където съм задържан противозаконно. В какво съм обвинен, ако мога да зная? — добави той, като че искаше още отначало да направлява този разпит.
— Тексар — продължи полковник Гарднър, — вие не сте привлечен под съдебна отговорност за събитията, станали в Джексънвил. С прокламация на комодор Дюпон бе обявено, че правителството не възнамерява да се меси в местните метежи, в резултат от които законните власти в околията са заменени с нови управници, каквито и да са те. Сега Флорида е отново под федералното знаме и скоро правителството на Севера ще пристъпи към нейното преустройство.
— Щом като не ми търсите отговорност за свалянето на джексънвилската общинска управа, а то стана със съгласието на мнозинството от населението — запита Тексар, — тогава защо съм призован в този Военен съвет?
— Ще ви кажа, щом се правите, че не знаете — отвърна полковник Гарднър. — Докато сте изпълнявали длъжността главен управител на града, са извършени престъпления по наказателното право. Вие сте обвинен, че сте подстрекавали най-размирните елементи от населението да ги извършат.
— Какви престъпления?
— Първо, става дума за опустошаването на плантацията Кемдлис Бей, върху която се е нахвърлила шайка злосторници…
— И отряд войници под командуването на офицер от милицията — добави бързо испанецът.
— Да речем, че е така, Тексар. Но тук е имало грабеж, опожаряване, въоръжено нападение срещу жилището на земевладелец, който е имал право да отблъсне подобно посегателство и така е постъпил.
— Право ли? — повтори Тексар. — Правото не беше на страната на този, който отказваше да се подчинява на, разпорежданията на законно установения комитет. Джеймз Бърбанк — защото става дума за него — освободи робите си и по този начин предизвика общественото мнение във Флорида, което в повечето южни щати на Съюза е за запазването на робовладелството. Тази постъпка можеше да доведе до сериозни беди в другите плантации из щата, насъсквайки негрите към бунт. Джексънвилският комитет реши, че при сегашните обстоятелства е длъжен да се намеси. Той не отмени акта за освобождаване, така неблагоразумие обявено от Джеймз Бърбанк, но настоя поне новоосвободените да бъдат изгонени от щата. Тъй като Джеймз Бърбанк отказа да се подчини на тази наредба. Комитетът бе принуден да действува със сила. Затова милицията, към която се бе присъединила част от населението, пристъпи към изгонването на бившите роби от Кемдлис Бей.
— Тексар — възрази полковник Гарднър, — Съветът не приема вашето отношение към тези насилия. Джеймз Бърбанк, северняк по произход, е действувал с пълно право, като е освободил персонала си. Ето защо нищо не може да оправдае изстъпленията, на които е било подложено неговото имение.
— Аз мисля — продължи Тексар, — че ще си губя времето, ако споря със Съвета за убежденията си. Джексънвилският комитет сметна за свой дълг да направи това, което извърши. Нима ме съдите като председател на този Комитет и искате да хвърлите изцяло върху мен отговорността за неговите действия?
— Да, върху вас, Тексар, върху вас, защото не само сте били председател на този Комитет, но и лично сте ръководили шайките грабители, насъскани срещу Кемдлис Бей.