— Докажете това! — отвърна хладно Тексар. — Има ли поне един-единствен свидетел, който да ме е видял между гражданите и войниците от милицията, натоварени да изпълнят разпорежданията на Комитета?
След този отговор полковник Гарднър помоли Джеймз Бърбанк да даде своите показания.
Джеймз Бърбанк разказа за събитията, развили се от момента, когато Тексар и привържениците му бяха свалили законната власт в Джексънвил. Наблегна особено на поведението на обвиняемия, който е насъскал градската сган да нападне имението му.
Ала в отговор на въпроса на полковник Гарднър дали Тексар е бил между нападателите, бе принуден да признае, че не е могъл да установи лично това. И действително, както вече знаем, Джон Брюс, куриерът на мистър Харви, запитан от Джеймз Бърбанк при влизането му в Касъл Хаус, не можа да каже дали испанецът е възглавявал тази шайка злосторници.
— Във всеки случай за никого няма съмнение — добави Джеймз Бърбанк, — че върху него пада цялата отговорност за това престъпление. Той е насъсквал нападателите да нахлуят в Кемдлис Бей и ни най-малко няма заслугата за това, че горящата ми къща не бе разрушена заедно с последните си защитници. Да, той има пръст във всичко това, а също и в едно още по-престъпно дело!
Тогава Джеймз Бърбанк млъкна. Преди да се спре на отвличането, трябваше да свърши с тази първа част от обвинението, отнасяща се до нападението срещу Кемдлис Бей.
— Значи — подхвана полковник Гарднър, обръщайки се към испанеца, — вие смятате, че носите само част от общата отговорност на Комитета за изпълнението на разпорежданията му?
— Безусловно.
— И продължавате да твърдите, че не сте възглавявали нахлулите в Кемдлис Бей нападатели?
— Продължавам — отговори Тексар. — Нито един свидетел не може да се яви и да потвърди, че ме е видял. Не! Аз не бях между смелите граждани, които искаха да изпълнят нарежданията на Комитета! И трябва да добавя, че през този ден дори отсъствувах от Джексънвил!
— Е, в края на краищата това е напълно възможно — каза тогава Джеймз Бърбанк, който сметна, че е дошъл моментът да свърже първата част на обвинението с втората.
— Безспорно е — отвърна Тексар.
— Но щом не сте били между грабителите в Кемдлис Бей — продължи Джеймз Бърбанк, — значи сте чакали в залива Марино сгоден случай да извършите едно друго престъпление!
— Аз не бях нито в залива Марино — отговори невъзмутимо Тексар, — нито между нападателите, и повтарям, през този ден не бях дори в Джексънвил!
Както сигурно не сте забравили, Джон Брюс също бе заявил на Джеймз Бърбанк, че ако Тексар не е бил с нападателите, той не се е появявал и в Джексънвил в продължение на две денонощия, тоест от 2 до 4 март.
Това обстоятелство накара председателя на Военния съвет да му зададе следния въпрос:
— Щом през този ден сте отсъствували от Джексънвил, ще благоволите ли да ни кажете къде сте били тогава?
— Ще кажа, когато му дойде времето — отговори просто Тексар. — Засега ми е достатъчно да се установи, че не съм участвувал лично в нахлуването в плантацията… И тъй, господин полковник, в какво друго съм обвинен?
Със скръстени ръце Тексар изгледа още по-дръзко своите обвинители, сякаш им хвърляше предизвикателство.
Обвинението не се забави. То бе формулирано от полковник Гарднър и този път трудно можеше да му се възрази.
— Ако сте отсъствували от Джексънвил — каза полковникът, — то обвинението би имало основание да твърди, че сте били в залива Марино.
— В залива Марино ли?… Че какво ще правя пък там?
— От вас лично или по ваше нареждане са отвлечени едно дете, Диана Бърбанк, дъщеря на Джеймз Бърбанк, и Зерма. жена на присъствуващия тук метис Марс, която е придружавала това малко момиченце.
— Аха, значи мен обвинявате за това отвличане? — произнесе Тексар със силно ироничен тон.
— Да! Вас! — извикаха едновременно Джеймз Бърбанк, Гилбърт и Марс, които не можеха повече да се сдържат.
— А защо именно мен, моля ви се — възрази Тексар, — а не някой друг?
— Защото от това престъпление само вие сте имали полза — Отговори полковникът.
— Каква полза?
— Да отмъстите на семейство Бърбанк. Няколко пъти вече Джеймз Бърбанк е бил принуждаван да подава жалба срещу вас. И ако благодарение на алибитата, на които сте се позовавали много навреме, сте се спасили от присъда, неведнъж вие сте изказвали намерение да отмъстите на обвинителите си.
— Да речем, че е така! — отвърна Тексар. — Не отричам, че между Джеймз Бърбанк и мен съществува непримирима омраза. Не отричам също, че имах интерес да разбия сърцето му, като организирам отвличането на неговото дете. Но дали аз съм го извършил, е вече друг въпрос! Има ли свидетел, който да ме е видял?