— Да — отговори полковник Гарднър.
И веднага помоли Алис Стенърт да даде клетвените си показания.
Тогава мис Алис разказа какво се бе случило в залива Марино, и няколко пъти гласът й секна от вълнение. Тя беше съвсем категорична в своето обвинение. На излизане от тунела мисис Бърбанк и тя чули как Зерма извикала някакво име, и това било името на Тексар. Когато се натъкнали на труповете на убитите негри, двете се завтекли към брега на реката. Оттам се отдалечавали две лодки — едната отнасяла жертвите, а на кърмата на другата стоял Тексар. И в заревото от пожара в складовете на Кемдлис Бей, което се разпростирало чак до Сент Джонс, мис Алис отлично разпознала испанеца.
— Заклевате ли се в това? — попита полковник Гарднър.
— Заклевам се! — отговори девойката.
След такова изрично твърдение не можеше да има вече никакво съмнение във виновността на Тексар. Ала Джеймз Бърбанк, приятелите му и всички слушатели забелязаха, че обвиняемият ни най-малко не е загубил обичайната си самоувереност.
— Тексар, какво ще отговорите на тези показания? — запита председателят на съвета.
— Ето какво — отвърна испанецът. — Аз съвсем не мисля да обвинявам мис Алис Стенърд,в лъжесвидетелствуване. Няма да я обвиня също, че подкрепя омразата на семейство Бърбанк, като потвърди под клетва, че съм виновник за отвличане, за което чух едва след арестуването си. Твърдя само че тя се лъже, когато заявява, че ме е видяла изправен в една от лодките, които се отдалечавали от залива Марино.
— Все пак — взе отново думата полковник Гарднър, — ако се допусне, че мис Алис Стенърд се е излъгала в това отношение, тя не може да се лъже, когато казва, че е чула Зерма да вика: „На помощ… това е Тексар!“
— Е — отвърна испанецът, — щом мис Алис Стенърд не се е излъгала, тогава се е излъгала Зерма, и това е.
— Ако не сте били там по време на отвличането, щеше ли Зерма да извика: „Това е Тексар!“?
— Не ще и питане, защото аз не бях в лодката и дори не съм ходил в залива Марино.
— Това трябва да се докаже.
— Няма нищо по-лесно, макар че не аз, а тези, които ме обвиняват, би следвало да го докажат.
— Пак ли алиби? — подхвърли полковник Гарднър.
— Пак! — отговори студено Тексар.
Този отговор предизвика сред публиката иронично брожение, ропот на съмнение, а това не беше никак благоприятно за обвиняемия.
— Тексар — запита полковник Гарднър, — щом се позовавате на ново алиби, можете ли да го докажете?
— Лесно — отговори испанецът, — и за тази цел ми е достатъчно да ви задам само един въпрос, господин полковник.
— Говорете.
— Полковник Гарднър, не командувахте ли вие десантните части при завземането на Фернандина и на форт Клинч от федералистите?
— Да, вярно.
— Сигурно не сте забравили, че един влак, който бягаше към Сидър Кийз, бе нападнат от канонерката „Отава“ на моста, свързващ остров Амелия с континента?
— И това е вярно.
— И тъй като последният вагон на този влак се откачи и остана на моста, един отряд от федералните войски плени всички намиращи се в него бегълци, а тези пленници бяха освободени едва след две денонощия, като преди това записаха имената и отличителните им белези.
— Това ми е известно — отвърна полковник Гарднър.
— Е, и аз бях между тези пленници.
— Вие ли?
— Да, аз.
Това толкова неочаквано изявление бе посрещнато с нов, още по-неодобрителен ропот.
— И така — продължи Тексар, — щом тези пленници са били задържани от 2 до 4 март, а нахлуването в плантацията и отвличането, в които съм обвинен, са станали през нощта срещу 3 март, значи ми е било физически невъзможно да участвувам в тях. Следователно Алис Стенърд не би могла да чуе Зерма да вика името ми. Следователно не би могла да ме види в лодката, която се е отдалечавала от залива Марино, тъй като по това време аз бях задържан от федералните власти!
— Това е лъжа! — извика Джеймз Бърбанк. — Не може да бъде!
— А аз се кълна, че видях този човек и го познах! — добави мис Алис.
— Проверете документите! — се задоволи да отговори Тексар. Полковник Гарднър нареди да се потърси между документите, предадени на комодор Дюпон в Сент Огъстин, този, който се отнася за пленниците, заловени във влака за Сидър Кийз в деня на завземането на Фернандина. Донесоха му го и той можа да се убеди, че действително името на Тексар се намира там заедно с отличителните му белези.
Значи нямаше повече никакво съмнение. Испанецът не можеше да бъде обвинен за това отвличане. Мис Алис се лъжеше, като твърдеше, че го е познала. Той не може да се е намирал през оная вечер в залива Марино. Отсъствието му от Джексънвил в течение на две денонощия се обясняваше съвсем естествено: тогава е бил пленник на един от корабите от ескадрата.