Значи и този път едно неоспоримо алиби, подкрепено с официален документ, щеше да оправдае Тексар за престъплението, в което беше обвинен. Неволно възникваше въпросът дали в многото жалби, подавани досега срещу него, нямаше някаква очебийна грешка като тази, която трябваше да се признае днес във връзка с двете събития — в Кемдлис Бей и в залива Марино.
Джеймз Бърбанк, Гилбърт, Марс и мис Алис бяха угнетени от развръзката на това дело. Тексар пак им се изплъзваше, а заедно с него и всякаква възможност да научат някога какво е станало с Ди и Зерма.
При наличието на алибито, на което се бе позовал обвиняемият, не можеше да има никакво съмнение каква ще бъде присъдата на Военния съвет. Тексар бе оправдан по двете обвинения, съдържащи се в жалбата срещу него — за грабеж и за отвличане. Така че той излезе от заседателната зала с вдигната глава, сред гръмогласните „ура“ на своите приятели.
Още същата вечер испанецът напусна Сент Огъстин и никой не можеше да каже в кой край на Флорида бе отишъл, за да продължи тайнствения си авантюристичен живот.
VII. ПОСЛЕДНИ ДУМИ И ПОСЛЕДНО ИЗДИХАНИЕ
Същия ден, 17 март, Джеймз Бърбанк, мистър Стенърд и дъщеря му се върнаха с мъжа на Зерма в плантацията Кемдлис Бей.
Невъзможно им беше да скрият истината от мисис Бърбанк. Нещастната майка получи нов удар, който можеше да се окаже смъртоносен в състоянието на слабост, в което се намираше.
И този последен опит да се узнае участта на детето не бе успял. Тексар отказваше да отговаря. А и как можеха да го принудят да отговаря, като твърдеше, че не е виновен за отвличането? И не само твърдеше, но и чрез алиби, необяснимо като предишните, доказваше, че не би могъл да бъде в залива Марино в момента, когато се е извършвало престъплението. А тъй като беше оправдан по отправеното му обвинение, не можеха вече да му предоставят да избира — или да бъде наказан, или да направи признание, което би ги насочило по следите на неговите жертви.
— Но ако не е Тексар — повтаряше Гилбърт, — кой може да е виновен за това престъпление?
— Сигурно са го извършили негови хора — отговори мистър Стенърд, — и то без да присъствува той!
— Това е единственото възможно обяснение — обади се Едуард Керъл.
— Не, татко, не. мистър Керъл! — настояваше мис Алис. — Тексар беше в лодката, която отнасяше нашата клета малка Ди! Аз го видях… познах го, когато Зерма назова името му с последния си вик!… Видях го… видях го!
Какво можеше да се отговори на това толкова категорично твърдение на девойката? Изключено е да е направила грешка, повтаряше тя в Касъл Хаус, така както се бе клела и пред Военния съвет. Но щом не се лъжеше, как е било възможно испанецът да се намира тогава сред пленниците от Фернандина, задържани на един от корабите от ескадрата на комодор Дюпон?
Това беше необяснимо. Ала докато у другите можеше да има някакво съмнение, у Марс го нямаше. Той не си блъскаше главата да проумее нещо, което му се струваше неразбираемо. Бе решил да се впусне по следите на Тексар и ако го намереше, щеше да съумее да го накара да разкрие тайната си дори ако се наложеше да я изтръгне с изтезание!
— Ти имаш право, Марс — подкрепи го Гилбърт. — Но в краен случай можем да минем и без този мерзавец, щом не знаем какво е станало с него!… Трябва да се заловим да търсим наново! Аз имам разрешение да остана в Кемдлис Бей колкото е нужно, и още утре…
— Да, мистър Гилбърт, още утре! — отвърна Марс.
И метисът се прибра в стаята си, където можеше свободно да се отдаде на мъката и на гнева си.
На другия ден Гилбърт и Марс се стегнаха за път. Те искаха да посветят този ден на най-старателно претърсване из най-малките заливчета и островчета над Кемдлис Бей и по двата бряга на Сент Джонс.
В тяхно отсъствие Джеймз Бърбанк и Едуард Керъл щяха да се приготвят за по-продължителен поход. Храна, боеприпаси, превозни средства, прислуга — нищо не биваше да пропуснат, ако искаха да доведат начинанието си до успешен край. Дори и да се наложеше да навлязат в дивите области на Долна Флорида, сред южните блата, през Евърглейдските тресавища, пак щяха да сторят това. Невъзможно беше Тексар да е напуснал територията на Флорида. Насочеше ли се на север, щеше да срещне преградата на федералните войски, разположени на границата с Джорджия. Ако пък се опиташе да избяга по море, това можеше да стане само като преминеше Бахамския пролив, за да потърси убежище на едноименните английски острови. Ала корабите на комодор Дюпон държаха морските пътища от Москито Инлет до входа на този пролив. Канонерките блокираха успешно крайбрежието. Така че и оттук испанецът нямаше никаква възможност за бягство. Той сигурно беше във Флорида, несъмнено скрит там, където от петнайсет дни вече жертвите му се намираха под охраната на индианеца Скуамбо. Ето защо замисленият от Джеймз Бърбанк поход щеше да има за цел да търсят следите му по цялата територия на Флорида.