Впрочем тази територия се радваше сега на пълно спокойствие поради присъствието на северняшките войски и на корабите, които блокираха източното й крайбрежие.
От само себе си се разбира, че спокойствие цареше и в Джексънвил. Бившите управници бяха заели отново местата си в общината. Никой от гражданите вече не беше затворен за равнодушното си или враждебно отношение към каузата на южняците. Привържениците на Тексар, успели да избягат веднага след флоридската милиция, се бяха пръснали окончателно.
А гражданската война продължаваше в централните щати при явно предимство на федералистите. На 18 и 19 март първата дивизия от Потомакската армия слезе във форт Мънро. На 22-и втората се готвеше да потегли от Александрия към същото място. Въпреки военния талант на Дж. Джексън, този бивш учител по химия, наричан Стоунуол Джексън, тоест „Каменната стена“, южняците щяха да бъдат бити след няколко дни в сражението при Кърнстаун. Така че сега нямаше опасност от въстание във Флорида, която, както вече отбелязахме, винаги се бе отнасяла малко безразлично към страстите на Севера и Юга.
При това положение персоналът на Кемдлис Бей, пръснал се след нахлуването в плантацията, можа малко по малко да се завърне. Откакто бе завзет Джексънвил, наредбите на Тексар и неговия комитет за изгонване на освободените роби вече не бяха в сила. През този ден — 17 март — повечето негърски семейства, завърнали се в имението, вече се занимаваха с възстановяването на своите колиби. Много работници разчистваха развалините на складовете и дъскорезниците, за да започне наново обработката на това, което се произвеждаше в Кемдлис Бей. Пери и неговите помощници развиваха голяма дейност под ръководството на Едуард Керъл. Джеймз Бърбанк бе оставил на него грижата да преустрои всичко, защото имаше да върши друга работа — да намери детето си. Затова с оглед на предстоящия поход той свика участниците в своята експедиция. Отряд от дванайсет освободени негри, подбрани измежду най-преданите в плантацията, бе определен да го придружава в диренията му. Можеше да бъде уверен, че тези честни хора ще вложат цялото си сърце и душа в тази работа.
Оставаше да се реши как ще протече походът. Тук имаше колебания. Всъщност към коя част от територията на щата трябваше да бъдат насочени най-напред диренията? Естествено този въпрос стоеше пред всички останали.
Едно неочаквано обстоятелство, дължащо се единствено на случайността, определи горе-долу по каква следа трябва да се върви в началото на похода.
На 19-и Гилбърт и Марс, тръгнали още сутринта от Касъл Хаус, се носеха бързо нагоре по Сент Джонс с една от най-леките лодки на Кемдлис Бей. Никой от негрите от плантацията не ги придружаваше в тези дирения, които те предприемаха всеки ден по двата бряга на реката. Искаха да действуват колкото е възможно по-тайно, за да не привлекат вниманието на шпионите, които по нареждане на Тексар може би следяха подстъпите към Касъл Хаус.
През тоя ден двамата се промъкваха покрай левия бряг. Лодката им, провирайки се между високите треви, зад островчетата, откъснати от буйните води при силните приливи на равноденствието, не беше изложена на никаква опасност да бъде забелязана. Не можеха да я видят дори от лодки, плаващи в средата на реката. Тя беше незабележима и от самия бряг, който поради височината си я затуляше от погледа на всеки, който би се впуснал през зеления гъсталак.
През този ден им предстоеше да претърсят най-затънтените заливчета и речици в околиите Дювал и Пътнам, сливащи водите си със Сент Джонс.
До селцето Мандарин реката има почти блатист вид. По време на прилив водите й заливат тези извънредно ниски брегове, които се показват отново едва когато отливът стане достатъчно силен, за да възстанови нормалното ниво на Сент Джонс. Десният бряг обаче е по-издигнат. Царевичните ниви там са предпазени от периодичните наводнения, които не биха позволили отглеждането на никаква култура. Мястото, където са разположени амфитеатрално няколкото къщи на Мандарин, може да се нарече дори бърдо, което завършва с нос, врязващ се до средата на реката.