— Вие сте много благороден и храбър човек! Сигурен съм, че сте англичанин! Аз съм доктор Грантли и моето приятелство…
— За това ще говорим после, докторе, а сега ми помогнете да занеса тази жена в хотела, в който съм отседнал — прекъсна го Стюарт, като се представи и набързо се ръкува.
След няколко минути нещастната майка беше отнесена в хотела и дойде в съзнание. Синът й, свестил се преди това, седеше на кревата и протягаше ръчички към нея. Майката го взе на ръце, обсипа го с целувки, после се приближи до Стюарт и силно притисна устни до ръката му, преди младият учител да успее да а отдръпне.
Стюарт, доктор Грантли и двете момчета оставиха успокоената жена с детето и в хотела и се върнаха при пожара. Там бяха до сутринта, помагайки колкото можеха.
На разсъмване пожарът утихна. Изгоряха няколко десетки къщи. Почти цялото имущество на пострадалите бе унищожено от безмилостния огън. Такава е участта на всички градове с прилепнали една до друга дървени къщи.
Седма глава
ПРИКЛЮЧЕНИЕ С МЕЧКА
Няколко дни след описаните събития Стюарт и момчетата излязоха извън града. Щом навлязоха в гората, чуха някакъв страшен звук — като че ли някой търкаше желязо о камък.
— Навярно дървар точи брадвата си — предположи Хари.
Стюарт се ослуша и се засмя:
— Стъпвайте по-тихо господа, за да не я подплатим.
— Кого? Нима това не е човек? — учуди се Харолд.
— Не! Елате и ще видите какво е.
Тихо тръгнаха по посока на непознатите звуци. Приближиха се. Стюарт накара момчетата да легнат в храстите и оттам да наблюдават. Пред погледа им се откри малка поляна, а по нея гордо се разхождаше голяма красива птица. Много приличаше на индийски петел. Главата и шията й бяха пъстри, гърдите — черни със зеленикавобронзов оттенък, а краката мъхнати. Над блестящите й светли очи се мятаха два червени месести гребена. Също като разсърден индийски петел красивата птица беше извила назад глава и перата по изпъчените й гърди и шията й бяха настръхнали.
— Това се казва птица! — прошепна Харолд. — Господин Стюарт, разрешавате ли да се прицелим?
— Стреляйте! Не е зле да се опита месото й! — много е вкусно. Само че се целете точно, тя е много хитра.
Преди Стюарт да довърши думите си, Харолд гръмна. Птицата приклекна, извряка силно, издигна се на-горе и бързо отлетя на зигзаг.
Изстрелите на учителя и Хари също отидоха на вятъра.
— Дори следа не остана от нея! Проклета птица! — ядоса се Харолд.
— Нали ви казах, че е голяма хитруша.
— А що за птица е? — попита Хари.
— Глухар, една от най-красивите птици в Норвегия — отговори настойникът.
Ловните поскитаха из гората, убиха няколко дребни животинчета и вече се готвеха за връщане в града, когато Харолд, гледайки нагоре към короните на дърветата, каза:
— Вижте колко гнезда! Ей сега ще се покатеря да събера яйцата им. Това ще е отлична добавка към лова.
— Няма нужда, Харолд! Имаме достатъчно дивеч. По-добре да си тръгваме — помоли го Стюарт.
— Е, вие с Хари тръгвайте. Аз ще ви настигна.
— Както искаш. Ще вървим полека.
Стюарт и Хари се запътиха към града, а Харолд се качи на дървото, на което имаше голямо гнездо. Бръкна вътре, но не намери нито едно яйце. Сигурно гнездото беше отдавна напуснато. Спускайки се надолу, чу шум. Погледна и видя грозно космато животно, което сумтеше и душеше пушката му, опряна о ствола. „Това да не е мечка?“ — помисли си Харолд и застина на един клон. Никога не беше виждал мечка и ако беше по-опитен, щеше да постои още малко на дървото, докато тя си замине. Но на палавника му се прищя да я подразни. Откърши едно клонче, хвърли го върху мечката и извика:
— Ей, ти, косматко! Дръж!
Мечката повдигна учудено главата си нагоре и като видя Харолд, загледа се в него, сякаш кроеше нещо наум. После помаха с опашка и тихичко се отдалечи от дървото.
Всичко би могло да свърши до тук. Но момчето скочи, грабна пушката си и гръмна. Няколко сачми явно засегнаха мечката. Те не я нараниха, но силно я разсърдиха. Животното зарева, изправи се на задните си крака и тръгна към Харолд. Чак сега той разбра цялата опасност на своето положение. Нямаше време да напълни отново пушката. Бързо се скри зад едно дебело дърво, но и мечката дойде там. Момчето се прехвърли от другата страна на дървото, мечката — подире му. Така започнаха да се гонят около дървото. Харолд се забрави от страх. Усещаше, че това хоро дълго не може да продължава, мечката можеше да го улови и удуши. Той изведнъж хвърли върху нея пушката си. Звярът спря за минута. Харолд се възползва от това, завтече се към близкото дърво и бързо се покатери на него. Като се изкачи горе, си поотдъхна и погледна своя враг. Мечката с любопитство разглеждаше пушката, обръщаше я на всички страни, после заръмжа свирепо и загриза цевта й.