— Харолд, вие сте наистина непоправим! Как можете да се шегувате, когато току-що сте избавен от страшна опасност?
— Нима е по-прилично, господин Стюарт, да поплача?… Струва ми се, че след всички тези подвизи нищо не е в състояние да ни попречи да закусим. Страшно огладнях!
Тримата седнаха на скалата и започнаха да се хранят.
Гледката от това място беше чудесна. Пред тях се простираше морето, а наоколо белееха грамадни ска-ли, над които се рееха във всички посоки големи и малки птици.
— Каква е онази птица, която лети над нас? — попита Хари.
Стюарт вдигна очи и внимателно заразглежда птицата, която правеше големи кръгове над главите им.
— Рибар, сигурно търси храна.
— И с какво се храни?
— С каквото намери: риба, дребни крайбрежни птички. Казват дори, че често се промъква в курниците и отмъква от там малките пиленца. Толкова е силен, че не се страхува да нападне орел, за да му отнеме жертвата.
— Славна птица! — възхити се Харолд. — А там някой се смее, чувате ли?
— Това е чайката-смехулка. Нейният вик наистина прилича понякога на смях.
— Ето и едно кенгуру! Вижте, вижте как оглежда нещо в морето!
— Това съвсем не е кенгуру, Харолд — засмя се Стюарт.
— А какво е?
— Кенгуруто живее само в топлите страни. Това просто е водна патица.
— И какво прави там?
— Сигурно търси плячка. Сега ще видим.
Патицата седеше на повърхността на водата и внимателно гледаше в нея. Изведнъж се стресна от нещо, оттегли се до дупката си и спря там.
— Като че ли се изплаши. Вижте как развълнувано се оглежда, сякаш очаква някой да я нападне — забеляза Хари.
— Да, така е — съгласи се Стюарт. — Виждате ли онзи гарван? Той се кани да я нападне. Скоро ще станем свидетели на една драма. Вие на кого съчувствате — на патицата или на гарвана?
— На патицата — извикаха в един глас братята.
— Аз също, защото тя защитава своето гнездо и пиленцата си, а гарванът действа като разбойник. Да пожелаем победа на патицата!
В това време борбата между двамата съперника започна. Гарванът се спусна върху патицата и се опита да я сграбчи за шията, но тя бързо се изви, докопа го за гушата и започна да го удря по гърдите с краката си. Гарванът крещеше и с всички сили се опитваше да се отърве. Борците подхвръкнаха нагоре и битката продължи във въздуха. Дълго време двете птици се биха над водата, докато паднаха в нея.
— Свърши се! — въздъхна Харолд. — Кой кого победи?
— Почакайте, битката още не е свършила — предупреди ги Стюарт.
И наистина скоро птиците отново се появиха на повърхността на морето, само че измокреният гарван беше вече силно изнемощял. Патицата, явно разбрала това, стисна още по-силно врага си за шията и се гмурна заедно с него във водата. Този път много дълго не се показаха.
— Сигурно и двете се удавиха! — каза Харолд, който внимателно следеше интересната борба.
— Не вярвам — възрази Стюарт. — Патицата може дълго да стои под водата, но за гарвана това къпане е опасно.
В това време една от птиците се показа. Беше патицата. Като дишаше тежко, тя подхвръкна и кацна на скалата до гнездото си. След минута на повърхността изплува трупът на гарвана.
— Ура! — извика Харолд, като пляскаше с ръце, — Да живее патицата!
От гнездото излезе още една птица, също като нашия герой, само че по-дребна, изграка нещо и отново се скри.
— Това е съпругата на победителя — обясни Стюарт. — Дойде да го поздрави с победата и се прибра при децата си.
— А гарванът можеше ли да победи патока? — попита Хари.
— Много лесно — отговори учителят, — достатъчно е силно да го стисне за гушата.
— Колко интересен е животът на птиците — замислено продължи Хари.
— Всички животни са интересни, ако ги наблюдаваме, само че трябва да знаем как. А любопитни неща в природата има твърде много — поучително заключи Стюарт.
Като походиха по морския бряг и като събраха най-различни красиви черупки, нашите любознателни пътешественици се върнаха в града.
Девета глава
В ХАМЕРФЕСТ
След няколко дни нашите пътешественици се сбогуваха с Берген и отпътуваха с параход за Кристиансунд. Към багажа си прибавиха и мечата кожа, с която момчетата много се гордееха.
Макар параходът да беше норвежки, капитанът, живял дълго в Англия, говореше добре английски и беше въвел английски ред: навсякъде чисто и подредено, т.е. твърде отегчително според Харолд; закусваха, обядваха и вечеряха в строго определен час и всеки на свое място.
Оставаше им само едно развлечение: да се любуват на бреговете и морето, затова много се зарадваха, когато един кит пресече пътя на парахода.