— Тогава ще го направим без тях. Ще се справим, пък и не сме съвсем сами като…
Лира знаеше какво иска да каже: като Тони Макариос, като онези нещастни демони в Болвангар. Ние сме едно цяло, едно същество.
— Освен това алетиометърът е у нас — напомни си тя. — Да, мисля, че трябва да опитаме, Пан. Ще се изкачим горе и ще търсим Праха, а когато го открием, ще решим какво да правим.
Тялото на Роджър още беше в прегръдките й. Тя нежно го положи на снега.
— Ще го направим!
Лира обърна глава назад. Там бяха болката, смъртта, страхът. Пред тях лежаха съмнението, опасността и бездънните тайни на вселената.
Но те не бяха сами.
Лира и демонът й обърнаха гръб на света, в който бяха родени, погледнаха слънцето и поеха към небето.