— Моето дело — присви очи вещерът — не е нищо повече от тормоз. Преследване на почва предубеждение и нежелание…
— Ще бъдат разгледани всички улики — отсече следователят. — И въз основа на тях ще бъде започнато следствие. Както изисква правосъдието. Същото това, благодарение на което сте на свобода. Срещу гаранция, тоест условно. И вие сте длъжен, господине от Ривия, да спазвате тези условия.
— Кой внесе тази гаранция?
Феран дьо Летенхоф сухо отказа да разкрие анонимния доброжелател на вещера, взе си довиждане и съпроводен от помощниците си, се отдалечи към входа на сградата на съда. Лютичето само това и чакаше. Едва минаха пазарния площад и влязоха в уличката, и той започна да излага всичко, което знае.
— Истинска поредица от злощастни случайности, приятелю Гералт. И злополучни инциденти. Що се отнася до гаранцията ти, платила я е някоя си Лита Нейд, известна като Корал, заради цвета на червилото, което използва. Това е магьосница, която служи на Белоун, тукашното кралче. Изобщо не мога да проумея защо го е направила. Защото не някой друг, а точно тя те е пратила зад решетките.
— Какво?
— Нали ти казвам. Тази Корал те е наклепала. Това не е учудило абсолютно никого, всеизвестно е, че магьосниците ти имат зъб. И тук изведнъж сензация: магьосницата ни в клин, ни в ръкав ти плаща гаранцията и те изкарва от тъмницата, в която самата тя те е вкарала. Целият град…
— Всеизвестно? Целият град? Какви ги говориш, Лютиче?
— Използвам метафори и перифрази. Не се прави на неразбрал, нали ме познаваш. Ясно е, че не „целият град“, а малко на брой, но добре осведомени лица, близки до влиятелните кръгове.
— И ти да не си също един от тези близки?
— Позна. Феран е мой братовчед, син на брата на баща ми. Дойдох тук на роднинско посещение при него. И узнах за твоята афера. Незабавно се застъпих за теб, можеш да не се съмняваш в това. Застъпих се за твоята порядъчност. Разказах за Йенефер…
— Сърдечно благодаря.
— Зарежи своя сарказъм. Бях принуден да разкажа за нея, за да е наясно братовчед ми, че тукашната магичка те клевети и очерня заради ревност и завист. Че това обвинение е фалшиво и ти никога не би се принизил до финансови машинации. И вследствие на моето застъпничество Феран дьо Летенхоф, кралският следовател, съдебен изпълнител от най-висш ранг, вече е убеден в твоята невинност…
— Не останах с такова впечатление — рече Гералт. — По-скоро обратното. Почувствах, че не ми се доверява. Нито по отношение на мнимите машинации, нито по въпроса за изчезването на мечовете. Чу ли какво казва за доказателствата? Те са фетиш за него. Така че доказателство за машинациите ще бъде доносът, а за кражбата на мечовете — подписът на Герлант от Рибла в регистъра. А още и физиономията, с която ме предупреди да не напускам града…
— Съдиш за него с предубеждение — заяви Лютичето. — Аз го познавам по-добре от теб. Това, че гарантирам за теб, означава за него повече от дузина други доказателства. А те предупреди основателно. Защо мислиш, че ние двамата, той и аз, отидохме в караулното? За да те предпазим от извършването на някоя глупост! Казваш, че някой те забърква в тази работа, фабрикува фалшиви доказателства? Тогава не им давай в ръцете неопровержими доказателства! Именно такова би било бягството ти.
— Може и да си прав — съгласи се Гералт. — Но инстинктът ми подсказва друго. Може би е по-добре да духна, преди съвсем да ме заковат… Първо арестът, после гаранцията, сега и мечовете… Кое ще бъде следващото? Проклятие, без мечовете се чувствам като… Като охлюв без черупка.
— Много навътре го приемаш според мен. Малко ли магазини има тук? Махни с ръка и си купи други мечове.
— А ако бяха откраднали лютнята ти? Придобита, доколкото си спомням, при много драматични обстоятелства? Нямаше ли да ти е жал? Щеше ли да махнеш с ръка? И да отидеш да си купиш друга от магазина зад ъгъла?
Лютичето машинално стисна длани върху лютнята и се огледа тревожно. Обаче никой от минувачите не приличаше на потенциален похитител на музикални инструменти и не проявяваше интерес към уникалната му лютня.
— Да — въздъхна той. — Разбирам. Също като моята лютня и твоите мечове са най-добрите по рода си и незаменими. При това… как го каза ти? С направени заклинания? Предизвикващи магическа импотентност… Проклятие, Гералт! И чак сега ми казваш това? Та аз толкова често съм бил в твоята компания, мечовете са били на една ръка разстояние от мен! Понякога и по-близо! Сега всичко ми е ясно, сега разбирам… Напоследък имах, мамка му, някои трудности…