— Успокой се. Това за импотентността са глупости. Измислих го в момента, с надеждата, че слухът ще се разнесе. И крадецът ще се уплаши…
— Така ще се уплаши, че ще хвърли мечовете ти в помийната яма — трезво констатира бардът, леко пребледнял. — И никога няма да си ги върнеш. По-добре се довери на братовчед ми Феран. Той е следовател тук от години, има цяла армия шерифи, агенти и шпиони. Ще намерят крадеца за нула време, ще видиш.
— Ако все още е тук — изскърца със зъби вещерът. — Може да е офейкал, докато съм бил в затвора. Как, викаш, се казва тази магьосница, заради която попаднах там?
— Лита Нейд, с прякор Корал. Досещам се какво замисляш, приятелю. Но не знам дали е най-добрата идея. Тя е магьосница. Магьосница и жена в едно лице — това е друг вид, особен, който не се поддава на рационално опознаване и функционира по непонятни за обикновените мъже механизми и принципи. Но какво ти разправям, ти сам знаеш добре това. Имаш пребогат опит по този въпрос… Каква е тази суматоха?
Шляейки се безцелно по улиците, се бяха озовали в околностите на площадче, откъдето се разнасяше оглушителен шум от непрекъснати удари с чукове. Тук, както се оказа, работеше голяма бъчварска работилница. На улицата, под навес, бяха натрупани на равни купчини изсушени летви за бъчви. Оттук, доставяни от боси хлапаци, летвите отиваха на маси, където майстори ти закрепваха на специални стойки и ги обработваха, после ги рендосваха и ги съединяваха с други летви. Гералт наблюдава известно време как под натиска на сложни менгемета и с помощта на закрепвани с винтове сглобки се оформя бъчвата и веднага се обхваща с железни обръчи. На същата улица се вдигаше пара от големите котли, в които заливаха с вряла вода бъчвите. От вътрешността на работилницата, в двора, долиташе мирис на горяща дървесина, там бъчвите се заякваха преди по-нататъшната им обработка.
— Всеки път като видя бъчва — обяви Лютичето, — ми се допива бира. Да отидем зад ъгъла. Знам една много симпатична кръчма.
— Иди сам. Аз ще навестя магьосницата. Изглежда, че знам коя е тя, вече съм я виждал. Къде да я намеря? Не ми прави физиономии, Лютиче. Струва ми се, че точно тя е източник и първопричина на моите проблеми. Няма да чакам развитието на събитията, а ще отида и ще я попитам направо. Не мога да вися тук, в това градче. Дори и само защото съм много зле с парите.
— На това ще намерим лек — рече гордо трубадурът. — Ще те подкрепя финансово… Гералт, какво става?
— Върни се до бъчварната и ми донеси една летва.
— Какво?
— Донеси ми летва. Бързо.
Улицата беше преградена от трима мощни биячи с отвратителни, брадясали и немити муцуни. Единият, широкоплещест, почти квадратен, държеше в ръка обкована палка, дебела като дръжката на корабна макара. Другият, с кожух с кожата навън, носеше сатър, а в колана му беше мушната абордажна брадва. Третият, мургав като моряк, беше въоръжен с дълъг и зловещо изглеждащ нож.
— Хей, ти там, ривският скункс! — започна квадратният. — Как се чувстваш без мечове на гърба? Като с гол задник срещу вятъра, а?
Гералт не започна дискусия. Той чакаше. Чуваше как Лютичето се пазари с бъчварите за летвата.
— Вече си беззъб, дивако, отровна вещерска гадино — провлачи квадратният, който явно беше най-умелият от тримата в ораторското изкуство. — Никого не го е страх от влечуго без зъби! Защото то е като червей или като глист. А такива гадини ги стъпкваме с обувките и ги правим на каша. За да не смеят повече да идват в нашите градове, да се навъртат около добрите хора. Няма повече да мърсиш нашите улици със слузта си, боклук. Бийте го, момчета!
— Гералт! Дръж!
Вещерът улови подхвърлената му летва, отскочи от удара на палката, халоса квадратния отстрани по главата, завъртя се, удари по лакътя бандита с кожуха — онзи изкрещя и изпусна сатъра. Гералт го измлати в свивката на коляното и го повали, след което моментално се извъртя и го нацели с летвата в слепоочието. Без да дочака бандитът да падне и без да прекъсва движението си, отново се изплъзна от палката на квадратния и го тресна по свитите върху ръкохватката пръсти. Квадратният изрева от болка и изпусна палката, а Гералт го удари последователно в ухото, по ребрата и в другото ухо. А после го изрита със засилка между краката. Квадратният падна и се сви на кълбо, като се гърчеше и тикаше лице в земята.
Мургавият, най-висок и бърз от тримата, затанцува около вещера. Атакуваше приклекнал, като ловко прехвърляше ножа от ръка в ръка и го въртеше в кръг. Гералт без усилие избягваше замахванията, отстъпваше и изчакваше онзи да направи по-дълга крачка. А когато това стана, изби ножа с рязък удар с летвата, озова се с пирует зад гърба на атакуващия и го удари в тила. Главорезът падна на колене, а вещерът го халоса в десния бъбрек. Халосаният нададе вой и се надигна, и тогава вещерът го удари с летвата под ухото, в нерва.