— Двете? — Магьосницата повдигна веждите и чашата си. — Причината е само една. Една и съща.
— Аха. — Вещерът си даваше вид, че е насочил цялото си внимание към Мозаик, която се мотаеше в другия край на двора. — Тази същата причина, поради която изпрати донос за мен и ме вкара в дранголника, а после ме измъкна от същия този дранголник?
— Браво.
— Тогава те питам — защо?
— За да ти докажа, че мога да го направя.
Вещерът отпи от виното, което наистина беше превъзходно.
— Доказа, че можеш — кимна Гералт. — По принцип можеше просто да ми го кажеш, като ме срещнеш примерно на улицата. Щях да ти повярвам. Само че си искала да го направиш по друг начин и по-убедително. Затова те питам — а сега какво?
— И аз това се чудя. — Магьосницата го погледна хищнически изпод миглите си. — Но нека всичко си върви по реда. Засега просто да кажем, че действам от името и в полза на някои мои събратя. Магьосници, които имат определени планове за теб. Споменатите магьосници, на които са известни дипломатическите ми способности, ме счетоха за подходяща да те уведомя за плановете им. На този етап мога да ти кажа само това.
— Много е малко.
— Прав си. Само че засега, колкото и да ме е срам да го призная, самата аз не знам повече от теб. Не очаквах да се появиш толкова бързо и толкова рано да разбереш кой ти е платил гаранцията. Това трябваше, както ме уверяваха, да остане в тайна. Когато науча повече, ще ти го съобщя. Бъди търпелив.
— А мечовете ми? И те ли са елемент от същата игра? От тези тайни магьоснически планове? Или са поредното доказателство на какво си способна?
— Нищо не знам за мечовете ти, каквото и да означава това и за каквото и да се отнася.
Вещерът изобщо не ѝ повярва, но не продължи темата.
— Твоите събратя магьосници — каза той — напоследък се надпреварват да ми демонстрират своята антипатия и враждебност. Излизат си от кожата, само и само да ми досаждат и да ми съсипят живота. За всяка неприятност, която ми се случва, имам основание да търся тяхната намеса. Поредица от нещастни случаи… Хвърлят ме в затвора, после ме пускат, после ми съобщават, че имат планове за мен. Какво ще измислят събратята ти този път? Даже ме е страх да правя предположения. А ти доста дипломатично, признавам го, ме съветваш да проявя търпение. Но аз всъщност нямам друг изход. Така или иначе, съм принуден да чакам, докато заведеното заради доноса ти дело бъде разгледано.
— Но през това време — усмихна се магьосницата — ще можеш пълноценно да се възползваш от свободата си и да се наслаждаваш на благата ѝ. Пред съда ще отговаряш като свободен човек. Ако делото изобщо бъде допуснато за разглеждане, което съвсем не е сигурно. А дори и да бъде, повярвай ми, просто няма за какво да се притесняваш. Довери ми се.
— С доверието — усмихна се в отговор вещерът — може да възникнат трудности. Като се има предвид, че напоследък събратята ти силно подкопаха доверието ми. Но ще се постарая. А сега си тръгвам. За да се доверя и търпеливо да чакам. Налага се да се сбогувам.
— Изчакай със сбогуването. Още мъничко. Мозаик, вино.
Магьосницата смени позата си в креслото. Вещерът продължаваше упорито да се прави, че не забелязва показващите се през цепката колене и бедра.
— Какво пък — рече след малко магьосницата, — няма защо да си говорим със заобикалки. Вещерите никога не са се ползвали с благоразположението на нашето общество, но досега ни беше достатъчно просто да не ви обръщаме внимание. Така беше до един определен момент.
— До момента, в който се свързах с Йенефер. — На вещера му беше дошло до гуша.
— Всъщност не, веднъж да сгрешиш — впери в него очите си с цвят на нефрит магьосницата. — Даже два пъти. Primo, не ти се свърза с Йенефер, а тя с теб. Segundo, вашата връзка едва ли е подразнила някого, при нас са се срещали и по-екстравагантни постъпки. Повратна точка стана раздялата ви. Кога се случи това? Преди година? Ах, колко бързо лети времето…
Корал направи ефектна пауза в очакване на реакцията му.
— Точно преди година — продължи тя, когато стана ясно, че реакция няма да има, — част от обществото ни… не твърде голяма, но влиятелна… благоволи да ти обърне внимание. Не всички бяха наясно какво се е случило между вас. Някои смятаха, че Йенефер се е осъзнала, скъсала е с теб и те е прогонила. Други се осмелиха да предположат, че ти си се осъзнал, отхвърлил си я и си избягал накрай света. В резултат на това, доколкото си спомням, ти стана обект на интерес. И както правилно си забелязал, на антипатия. Дори нещо повече, имаше такива, които искаха да те накажат. За твое щастие, мнозинството реши, че залогът не си струва.