— А ти? Към коя част принадлежеше ти?
— Към онази — изкриви кораловите си устни Лита, — за която любовната ти интрижка, представи си, беше просто развлечение. Понякога това ни разсмиваше. Понякога ни гарантираше истинско забавление. А на мен ми осигури един доста солиден поток от пари в брой. Басирахме се колко дълго ще се задържиш с Йенефер, залозите бяха високи. И моят се оказа най-точен. Донесе ми голяма сума.
— В такъв случай ще е най-добре да си тръгна. Не бива да те посещавам, изобщо не бива да ни виждат заедно. Защото ще си помислят, че сме фалшифицирали облога.
— Вълнува ли те какво ще си помислят?
— Слабо. Печалбата ти ме радва. Възнамерявах да ти върна петстотинте крони, които плати като гаранция. Но тъй като си спечелила сума ти пари благодарение на мен, вече не се чувствам задължен. Едното компенсира другото.
— Надявам се — в зелените очи на Лита се появиха зли проблясъци, — че споменаването за връщането на гаранцията не разкрива намерението ти да се измъкнеш от града и да избягаш? Без да дочакаш решението на съда? Не, не, ти нямаш и не може да имаш такива намерения. Та нали отлично знаеш, че подобно намерение ще ти гарантира връщането зад решетките. Знаеш го, нали?
— Не е нужно да ми показваш на какво си способна.
— Ще ми се да е така, казвам ти го искрено, с ръка на сърцето.
Магьосницата притисна ръка към деколтето си с очевидното намерение да привлече погледа му натам. Вещерът се направи, че не го забелязва, и отново погледна към Мозаик. Лита изсумтя.
— Що се отнася до разпределението на печалбата — каза магьосницата, — то ти си прав. Длъжница съм ти. Не се осмелявам да ти предложа пари, но… какво ще кажеш за неограничен кредит в „Natura Rerum“? За времето на пребиваването ти тук? Заради мен предишното ти посещение в локала завърши, преди да е започнало, така че…
— Не, благодаря. Ценя желанието и намеренията ти, благодаря ти, но не.
— Сигурен ли си? Какво пък, виждам, че си сигурен. Не биваше да ти припомням, че… че те пратих в затвора. Ти ме провокира. И ме обърка. Очите ти, тези странни очи на мутант, на пръв поглед толкова искрени, непрекъснато блуждаят. И мамят. Ти не си искрен, о, не. Знам, знам, че от устата на магьосница това звучи като комплимент. Това искаше да кажеш, нали?
— Браво.
— А ще намериш ли в себе си достатъчно искреност, ако я поискам?
— Стига да я поискаш.
— Ах. Е, така да бъде. Тогава я искам. Защо точно Йенефер? И никоя друга? Можеш ли да ми го обясниш? Да го изкажеш?
— Ако това е предмет на пореден облог…
— Не е предмет на облог. Защо точно Йенефер от Венгерберг?
Мозаик се появи като сянка. С нова гарафа и курабийки. Гералт я погледна в очите. Момичето веднага ги отмести встрани.
— Защо Йенефер? — повтори вещерът, като продължаваше да гледа в очите на Мозаик. — Защо точно тя? Честно да ти кажа, не знам. Има такива жени. Един поглед е достатъчен…
Мозаик разтвори уста, леко поклати глава. С упрек и изненада. Тя разбираше и го молеше да спре. Но той беше стигнал твърде далеч в играта си.
— Има жени — погледът на Гералт продължаваше да блуждае по фигурата на девойката, — които привличат. Като магнит. От които не можеш да откъснеш поглед…
— Остави ни, Мозаик. — В гласа на Лита се долавяше скърцането на лед, търкащ се в желязо. — А на теб, Гералт от Ривия, благодаря. За посещението. За търпението. И за искреността.
Глава шеста
Вещерският меч е характерен с това, че е като съвкупност от останалите мечове, есенция на всичко онова, което е хубаво в останалите оръжия. Първокласната стомана и методът на коване на металурзите и ковачите на джуджетата придават на оръжието не само лекота, но и извънредна еластичност. Вещерският меч е наточен също по метод на джуджетата, който при това е таен и ще си остане мистерията на века, защото планинските дребосъци пазят много ревниво своите тайни. Меч, наточен от джуджетата и подхвърлен във въздуха, може да разсече на две копринена кърпичка. По думите на свидетели, вещерите умеят да правят такива номера със своите мечове.
Пандолфо Фортегуера, „Трактат за хладното оръжие“
Кратката сутрешна буря и дъждът освежиха въздуха за малко, после донесената от бриза откъм Палмира воня на отпадъци, прегорена мазнина и измряла риба започна да досажда отново.
Гералт пренощува в странноприемницата на Лютичето. Заеманата от барда стаичка беше уютна. В буквален смисъл: за да се добереш до леглото, трябваше здраво да се притиснеш към стената. За щастие, леглото беше достатъчно широко за двама и му се удаде да поспи на него, макар че то страшно скърцаше, а дюшекът, набит със сено, беше силно сплескан от приходящите търговци, известни любители на интензивния извънбрачен секс.