— Сигурно от вълнение.
— Били са ги — следователят не промени изражението на лицето си — дори тогава, когато те вече са били повалени и не са представлявали заплаха. А това означава превишаване границите на необходимата самоотбрана.
— Не се притеснявам. Имам добра адвокатка.
— Може би сардинка? — наруши тежкото мълчание Лютичето.
— Трябва да уведомя — каза най-накрая инспекторът, — че разследването продължава. Вчерашните задържани нямат отношение към кражбата на мечовете. Разпитахме няколко лица, които биха могли да са свързани с престъплението, но не намерихме доказателства. Информаторите не ни дадоха никакви нишки. Обаче се знае… и това е главното, заради което дойдох… че слухът за мечовете е предизвикал вълнение сред местната престъпност. Като че ли даже са се появили приходящи, желаещи да си премерят силите с вещера, особено невъоръжен. Препоръчвам да се запази бдителност. Не мога да изключа възможността за бъдещи инциденти. Също така не съм уверен, Юлиан, че в тази ситуация компанията на господина от Ривия…
— Бил съм в компанията на Гералт — прекъсна го войнствено трубадурът — в много по-опасни места и в ситуации, в сравнение с които тукашната измет е нищо работа. Ако сметнеш за необходимо, ни осигури въоръжен ескорт. За да оказва възпиращ ефект. Защото когато двамата с Гералт изтупаме прахта на поредните измети, ще започне пак ревӚне за превишаване границите на неизбежната самоотбрана.
— Ако наистина са измети — каза Гералт. — А не професионални убийци, наети от някого срещу пари. Разглежда ли следствието такъв вариант?
— Взети са под внимание всички възможни варианти — отсече Феран дьо Летенхоф. — Следствието ще продължи. Ще ви предоставя ескорт.
— Радваме се.
— Довиждане. Желая ви успех.
Над покривите на къщите крещяха чайки.
Както се оказа, от посещението при оръжейника нямаше никаква полза. Гералт хвърли бегъл поглед на предложените мечове. Когато научи цените им, сви рамене и напусна магазина, без да каже нито дума.
— Мислех си — Лютичето се присъедини към него на улицата, — че се договорихме. Трябваше да купиш каквото и да е, само да не изглеждаш беззащитен.
— Няма да харча пари за „каквото и да е“. Дори и това да са твои пари. Това бяха боклуци, Лютиче. Примитивни мечове масово производство. И парадни придворни мечове, годни за бал с маски, ако искаш да се маскираш като фехтовач. При това цените са такива, че предизвикват само смях.
— Да намерим друг магазин! Или работилница!
— Навсякъде ще бъде едно и също. Тук продават всякакво евтино оръжие, което може да свърши работа само за една сериозна битка. И няма да послужи отново на онзи, който е победил, защото вече ще е негодно за използване. Освен това продават лъскави играчки, с които да се фукат контетата. И с които не можеш да нарежеш дори салам. Може би само пастет.
— Както обикновено, преувеличаваш!
— От твоите уста това е комплимент.
— Неволен! Кажи ми тогава откъде може да се вземе добър меч? Не по-лош от онези, които ти откраднаха? Или по-добър?
— Разбира се, има оръжейни майстори. Може и да се намери при тях някое прилично острие на склад. Но на мен ми е необходим меч, който да ми пасва. Кован и направен по поръчка. Което отнема няколко месеца, а може и година. Нямам толкова време.
— Обаче трябва да имаш все някакъв меч — отбеляза трезво бардът. — И според мен колкото се може по-бързо. Така че какво остава? Може би…
Лютичето понижи глас, оглеждайки се.
— Може би… Може би Каер Морхен? Там със сигурност…
— Със сигурност — прекъсна го Гералт, стискайки челюсти. — Как иначе? Там все още има достатъчно мечове, пълен набор, включително сребърни. Но мястото се намира далеч, а почти няма ден без бури и порои. Реките са придошли, пътищата са залети. Пътуването дотам би ми отнело около месец. Освен това…
Той изрита ядосано захвърлената от някого пробита кошница.
— Аз позволих да ме окрадат, Лютиче, да ме баламосат и да ме окрадат като последния балък. Весемир ще ми се присмее безмилостно, другарите ми, ако в този момент се окажат в Крепостта, също няма да пропуснат случая да ми се подиграват през цялото време. Не. Това не влиза в плановете ми, мамка му. Трябва да се справя по друг начин. И сам.
Чуха флейта и барабани. Излязоха на площадчето, на което се намираше зеленчуковият пазар, и видяха група ваганти, изнасящи представление. Репертоарът беше предобеден, тоест примитивно глупав и изобщо не смешен. Лютичето пристъпи между сергиите и с достойни за възхищение, неочаквани за един поет познания се зае да оценява и дегустира намиращите се на плотовете краставички, цвекло и ябълки, като всеки път започваше дискусия и флиртуваше с търговките.