— Аз съм Франс Торквил. — Констабълът свали маската на неприветлив професионалист и се оказа спокоен и разсъдлив човек. — А ти си Гералт от Ривия. Същият този Гералт от Ривия, който преди месец в Ансегис спаси от смърт жена и дете, като уби чудовище човекоядец.
Гералт стисна устни. За щастие, вече беше успял да забрави за Ансегис, за чудовището с бронята и за човека, умрял по негова вина. Това дълго го беше измъчвало, докато най-накрая не беше убедил себе си, че е направил всичко възможно, че е спасил двамина, а чудовището повече няма да убие никого. Сега всичко се върна.
Франс Торквил като че ли не забеляза сянката, която пропълзя по лицето на вещера при неговите думи. А дори и да я беше забелязал, това не го притесни.
— Излиза, вещерю — каза той, — че ние с теб се мъкнем по една и съща причина из тези гъсталаци. От пролетта из Тукайско погорие започнаха страшни неща, много тежки произшествия. И на това трябва да се сложи край. След касапницата в Каблонки посъветвах маговете от Рисберг да наемат вещер. Явно са ме послушали, макар че не обичат съветите.
Констабълът свали шапката си и я почисти от игличките и семената. Шапката му беше със същия фасон като на Лютичето, само че от филц с по-лошо качество. И перото му беше не на чапла, а на фазан.
— От доста време охранявам реда и закона в Погорие — каза той, гледайки Гералт в очите. — Без да се хваля, доста злодеи съм хванал, доста сухи клони съм украсил с тях. Но това, което става тук напоследък… Срещу него трябваше да се привлече някой като теб. Такъв, който разбира от заклинания и от чудовища и който няма да се уплаши нито от чудовище, нито от упир, нито от дракон. Чудесно, ще патрулираме заедно и ще охраняваме хората. Аз — срещу моята скромна заплата, ти — срещу парите на магьосниците. Интересно, колко ли ти плащат за тази работа?
„Петстотин новиградски крони, преведени авансово в банковата ми сметка — помисли си Гералт, но нямаше намерение да му го казва. — За толкова купиха услугите и времето ми магьосниците от Рисберг. Петнайсет дни от моето време. А след още петнайсет дни, независимо от това какво ще се случи, ще ми преведат още толкова. Щедро. Повече от задоволително.“
— Е, сигурно не плащат малко. — Франс Торквил бързо разбра, че няма да дочака отговор. — Могат да си го позволят. Ще ти кажа едно нещо: колкото и да плащат, не е твърде много. Защото това е мръсна работа, вещерю. Отвратителна, черна и противоестествена. Злото, което вилня тук, е дошло от Рисберг, залагам си главата. Магьосниците някак са забъркали нещо с магията си. Защото тяхната магия е като чувал със змии: колкото и да го завързваш, накрая ще изпълзи нещо отровно оттам.
Констабълът погледна въпросително към Гералт, но осъзна, че вещерът няма да му разкаже нищо, никакви подробности за договорката си с магьосниците.
— Те запознаха ли те с детайлите? Разказаха ли ти какво се случи в Чиси, в Каблонки и Роговизна?
— Донякъде.
— Донякъде — повтори Торквил. — Три дни след Белетейн — селището Чиси, убити девет дървосекачи. Средата на май — селището на резачите в Каблонки, дванайсет убити. Началото на юни, Роговизна, колония от въглищари. Петнайсет жертви. Ето къде е „донякъде“ понастоящем, вещерю. Защото това не е краят. Залагам си главата, че не е краят.
Чиси, Каблонки, Роговизна. Три масови убийства. Това не е някакъв си случаен срив в работата, не е демон, който се е измъкнал и е избягал, без калпавият гоет да успее да се справи с него. Това е умишлено планирана акция. Някой трикратно е вселил демон в носител и три пъти го е изпратил да убива.