Той помълча малко и продължи:
— Наблюдавах те тогава, в последния ден на юни, на аудиенцията. Държа се високомерно с нас. С нас, хората, които сме сто пъти по-добри от теб, и на малкия ни пръст не можеш да стъпиш. Играта с огъня те развлича и възбужда, видях го. Още тогава реших да ти докажа, че от играта с огъня можеш да се изгориш, а намесата в делата на магията и магьосниците има също толкова болезнени последици. Скоро ще се убедиш в това.
Гералт искаше да се размърда, но не можеше. Крайниците и тялото му бяха вкочанени и напълно безчувствени. В пръстите на ръцете и краката се усещаха неприятни бодежи, лицето му се беше вцепенило напълно, устните бяха като зашити. Той виждаше все по-зле, някаква мътна слуз покриваше очите му и го заслепяваше.
Дегерлунд кръстоса крак връз крак, поклащайки медальона. На него имаше знак, герб от син емайл. Гералт не можеше да го разгледа. Виждаше все по-зле. Магьосникът не лъжеше, замъгленото му зрение бързо се влошаваше.
— Разбираш ли, работата е там — мързеливо продължи Дегерлунд, — че планирам да се изкача високо в магьосническата йерархия. За тези ми намерения и планове разчитам на Ортолан, който ти е познат от посещението в Рисберг и онази незабравима аудиенция.
Гералт имаше усещането, че езикът му се подува и изпълва цялата уста. Страхуваше се, че това не е само усещане. Отровата на белите скорпиони беше смъртоносна. Самият той никога не се беше сблъсквал с нея, не знаеше какви последствия може да има върху организма на вещер. Сериозно обезпокоен, той вложи всичките си сили в борба с разрушителния токсин. Ситуацията не беше от най-добрите. Явно не можеше да очаква спасение от никъде.
— Преди няколко години — Сорел Дегерлунд се опиваше от звука на гласа си — станах асистент на Ортолан. На този пост ме назначи Капитулът и ме утвърди изследователският съвет на Рисберг. Аз трябваше, също като моите предшественици, да шпионирам и саботирам опасните идеи на Ортолан. Поста получих не само благодарение на магьосническия си талант, но и заради красотата и личното ми обаяние. Капитулът назначаваше на стареца такива асистенти, които му харесваха.
Може и да не го знаеш, но във времената, когато Ортолан е бил млад, в магьосническите среди се ширело женомразството и на мода била мъжката дружба, която често прераствала в нещо повече, и даже много повече. Случвало се е младият ученик или адепт да няма друг избор, освен да се подчинява на старшия и в това отношение. На някои това не им допадало особено, но търпели заради всеобщото добро. А на други дори им харесвало. Към последните принадлежал, както може би се досещаш, Ортолан. Момчето, което завинаги запазило птичия си прякор, след опита със своя наставник през целия си дълъг живот било, както казват поетите, ентусиаст и привърженик на благородната мъжка дружба и благородната мъжка любов. Прозата, както сам знаеш, определя това по-кратко и по-ясно.
В крака на магьосника се отърка със силно мъркане голям черен котарак с настръхнала като четка опашка. Дегерлунд се наведе и го погали, като разклати пред муцунката му медальона. Котаракът недоволно го перна с лапа. Извърна се, давайки ясно да се разбере, че тази игра му е скучна, и се зае да облизва козината на гърдите си.
— Както вероятно си забелязал — продължи магьосникът, — аз съм необикновено красив, случвало се е жените да ме наричат ефеб. Разбира се, обичам и жени, но против педерастията, по принцип, не съм имал и нямам нищо против. При едно условие: ако ще се занимавам с нея, тя трябва да помага в развитието на кариерата ми.
Мъжката ми привързаност към Ортолан не изискваше особени жертви, старецът отдавна е преминал онази граница на възрастта, в която можеш, и онази, в която искаш. Но аз се постарах да си мислят друго. Да си мислят, че той напълно си е изгубил ума по мен. Че няма нищо, което да откаже на красивия си любовник. Че знам кодовете му, че имам достъп до тайните му книги и тайните записки. Че той ми подарява артефакти и талисмани, които по-рано не е показвал на никого. И че ме учи на забранени заклинания. Включително гоеция. И ако до неотдавна корифеите на Рисберг ме пренебрегваха, сега изведнъж започнаха да ме почитат, израснах в очите им. Повярваха, че аз правя онова, за което самите те мечтаеха. И че съм постигнал успех.
Знаеш ли какво е това трансхуманизъм? Какво е видообразуване? Дивергентно видообразуване? Интрогресия? Не? Не трябва да се срамуваш, аз също не знам точно. Но всички си мислят, че зная много. Че под ръководството и опеката на Ортолан провеждам изследвания върху усъвършенстването на човешкия род. С благородната цел да го заякча и развия. Да подобря качеството на хората, да ликвидирам болестите и недъзите, да премахна стареенето, дрън, дрън, дрън. Това е целта и задачата на магията. Да върви по пътя на старите майстори: Маласпина, Алзур и Идаран. Гении на хибридизацията, мутацията и генетическата модификация.