Гералт закрачи забързано, за да се сгрее и освести. Всичко започна с мечовете, мислеше си той, докато шляпаше из локвите. Как се беше изразил Лютичето? Поредица от неудачни съвпадения и нещастни случаи? Първо изгубих мечовете си. Не минаха и три седмици, и изгубих и коня си. Останалата в Сошница Плотка най-вероятно щяха да я изядат вълците, освен ако някой не я намери и присвои. Мечовете, коня. А после какво? Страшно е да си помисли човек.
След едночасово бродене из блатото той се озова на по-сух терен, а след два часа излезе на утъпкан път. Половин час по-късно стигна до кръстопът.
На кръстопътя имаше пътеуказател, стълб с наковани дъски, показващи четирите посоки на света. Всичко беше нацвъкано от прелитащите птици и нагъсто осеяно с дупки от стрели. Очевидно всеки, който минаваше оттук, се смяташе за задължен да стреля по пътеуказателя с арбалет. Така че, за да прочете надписите, човек трябваше да се приближи съвсем близо.
Вещерът се приближи. И разчете посоките. На дъската, която сочеше на изток — според местоположението на слънцето, — пишеше Хипира, противоположната сочеше към Тегмонд. Третата дъска показваше пътя към Финдетан, а четвъртата не се знаеше накъде, защото някой беше замазал надписа със смола. Въпреки това Гералт знаеше приблизително накъде води.
Телепортът го беше изхвърлил в междуречието, което се образуваше от двете русла на реката Понтар. Южното разклонение заради размерите си даже беше получило собствено име от картографите — в много карти фигурираше под името Ембла. Разположената между двете русла съвсем мъничка страна се наричаше Емблония. Или поне някога се бе наричала така. Отдавна не ѝ викаха Емблония. Кралството беше прекратило съществуването си преди около половин век. И за това си имаше причини.
Повечето познати на Гералт кралства, княжества и други форми на организация на властта и обществото се развиваха достатъчно добре, ако се разглеждат по същество. Вярно, че системата понякога накуцваше, но функционираше. В повечето социални общества управляващата класа управляваше, вместо само да краде и да редува хазартните игри с проституция. Само незначителна част от социалния елит се състоеше от хора, които смятаха, че хигиена е името на проститутка, а гонорея е птица от семейство чучулигови. Само малка част от работниците и селяните бяха идиоти, които живееха само заради днешния ден и днешната водка, и с ограничения си ум не можеха да възприемат нещо толкова непонятно като утрешния ден и утрешната водка. Свещениците, в по-голямата си част, не изнудваха хората за пари и не се домогваха до малолетните, а си стояха в храмовете, посвещавайки се на опитите да разгадаят неразгадаемите загадки на вярата. Психопатите, изродите, злодеите и идиотите не се допускаха в политиката и на отговорни длъжности в правителството и администрацията, а се занимаваха с разрушаването на личния си живот. Селските глупаци си седяха в селата, при хамбарите, и не се опитваха да се правят на народни трибуни. Така беше в повечето страни.
Но кралство Емблония не принадлежеше към мнозинството. То се отнасяше към малцинството по всички гореизброени признаци. И по много други.
Затова започна да запада. И накрая изчезна. За това се погрижиха могъщите му съседи Темерия и Редания. Въпреки политическата си некомпетентност Емблония притежаваше едно определено богатство. Тя се намираше в алувиалната долина на река Понтар, която в продължение на векове по време на разливите отлагаше тук тиня. Заради тези наноси се беше образувала плодородна, благодатна за селско стопанство почва. При управлението на емблонските власти прекрасната почва скоро започна да се превръща в обрасла крайбрежна пустош, на която можеха да се засадят много малко неща, а още по-малко да се приберат. Междувременно Темерия и Редания отчетоха значително увеличение на населението си и земеделското производство придоби първостепенно значение. Почвата на Емблония силно ги привличаше. Двете разделени от река Понтар кралства, без да се церемонят, си поделиха Емблония и изтриха името ѝ от картата. Частта, анексирана от Темерия, нарекоха Понтария, а частта, която се падна на Редания, стана Приречие. На плодородните почви се настаниха тълпи от заселници. Под надзора на ефективни управници, в резултат на прилагането на разумно сеитбообращение и отводняване, регионът, макар и малък, скоро се превърна в истински селскостопански рог на изобилието.
Не след дълго започнаха конфликтите. Колкото по-голяма реколта даваха понтарските алувиални почви, толкова по-яростни бяха те. Договорът, определящ границата между Темерия и Редания, съдържаше клаузи, които позволяваха по-свободна интерпретация, а приложените към него карти бяха безполезни, тъй като картографите не си бяха свършили работата както трябва. Самата река също внесе своята лепта — след продължителния дъждовен период тя промени коритото си и го премести на разстояние от две до три мили. И така рогът на изобилието се превърна в ябълката на раздора. На преден план излязоха плановете за династически бракове и алианси, започна обменът на дипломатически ноти, митнически и търговски войни. Увеличиха се пограничните конфликти, кръвопролитието изглеждаше неизбежно. Накрая се стигна и до него. А след това то се превърна в редовна практика.