— Може би най-добре вдругиден. Иди в града. Срещни се с поета, той много се безпокоеше за теб. А сега си върви, моля те. Трябва да се заема с пациентката си.
Когато тя си отиде, Гералт погледна към Мозаик. Погледът му сигурно беше достатъчно красноречив, защото тя не се забави с обясненията.
— Сутринта имахме раждане — каза момичето и гласът му леко се промени. — Имаше усложнения. Тя реши да използва форцепс. Всичко, което можеше да се обърка, се обърка.
— Разбирам.
— Едва ли.
— Довиждане, Мозаик.
— Дълго време те нямаше — надигна глава момичето. — Много по-дълго, отколкото очакваше тя. В Рисберг не знаеха нищо или се преструваха, че не знаят. Но нещо се е случило, нали?
— Нещо се случи.
— Разбирам.
— Едва ли.
Лютичето го порази със съобразителността си. Потвърди факта, чиято очевидност Гералт все още не беше осъзнал напълно. И като цяло не беше приел.
— Край, а? Отнесе те вятърът? Очевидно беше, че тя и магьосниците са имали нужда от теб, свършил си работата, а сега можеш да си вървиш. И знаеш ли какво? Радвам се, че стана така. Все някога тази странна афера трябваше да приключи и колкото по-дълго продължеше, толкова по-опасни щяха да са последиците. Ти, ако питаш мен, също трябва да се радваш, че всичко приключи и че мина толкова гладко. Затова на лицето ти трябва да грее радостна усмивка, а не тая мрачна и навъсена гримаса, която на всичкото отгоре изобщо не ти отива, с нея приличаш на човек с тежък махмурлук, който плюс това се е отровил с мезето и не помни в какво и кога си е счупил зъба или откъде са следите от сперма по панталоните му. Или — продължи бардът, без изобщо да се притеснява от липсата на някаква реакция у вещера — за мрачното ти настроение има друга причина? Може би това, че те изхвърлиха през вратата, а ти си планирал завършек в собствен стил? Измъкване рано сутринта с оставени на масата цветя? Ха-ха, в любовта е като на война, приятелю мой, а твоята скъпа е постъпила като истински стратег. Изпреварила те е с превантивна атака. Сигурно е чела „История на войните“ на маршал Пелиграм. Пелиграм дава много примери за победи, постигнати с помощта на подобна хитрост.
Гералт все така не реагираше. Но Лютичето като че ли и не очакваше реакция. Той допи бирата си и кимна на кръчмарката да донесе още.
— Като се има предвид казаното досега — продължи той, като въртеше ключовете за настройка на лютнята, — аз съм привърженик на секса още при първата среща. Препоръчвам го за в бъдеще, при всички случаи. Това премахва необходимостта от следващи срещи със същото лице, които понякога са досадни и отнемат много време. И тъй като стана дума за това, то похвалената от теб госпожа адвокатка наистина си струваше положените усилия. Няма да повярваш…
— Ще повярвам — не издържа вещерът и го прекъсна доста рязко. — Ще ти повярвам и без да ми разказваш историята, така че можеш да я пропуснеш.
— Ами да — констатира бардът. — Депресия, отчаяние и скръб, затова си толкова избухлив и груб. И то не само заради жената, струва ми се. Има и още нещо. Знам, по дяволите. Разбрах. Нищо ли не стана в Новиград? Не си върна мечовете?
Гералт въздъхна, макар че си беше обещал да не го прави.
— Не ги върнах. Закъснях. Появиха се усложнения, случи се това-онова. Попаднахме в буря, после лодката ни започна да пропуска вода…. А след това един кожар се разболя тежко… Ох, няма да те отегчавам с подробностите. Казано накратко, не можах да стигна навреме. Когато се добрах до Новиград, търгът вече беше свършил. Разговорът в къщата „Борсоди“ беше кратък. Продажбите на търг са конфиденциални, за да се защитят продавачите и купувачите. Компанията не предоставя информация на никакви странични лица, дрън, дрън, дрън, довиждане. Нищо не научих. Не знам дали са продадени мечовете и ако са, то кой ги е купил. Дори не знам дали крадецът изобщо ги е предложил на търга. Та той може да е пренебрегнал съвета на Прат, може да е намерил някаква друга възможност. Нищо не знам.
— Лош късмет — поклати глава Лютичето. — Поредица от нещастни случайности. Разследването на братовчед ми Феран като че ли също стигна до задънена улица. Между другото, като стана дума за братовчеда Феран, той непрекъснато пита за теб. Къде си, има ли някакви новини от теб, кога ще се върнеш, ще успееш ли за кралската сватба и нали не си забравил за обещанието, което си дал на принц Егмунд. Аз, разбира се, и думичка не съм му казал за твоите дела, нито за търга. Но ти напомням, че празникът Ламас наближава, остават десет дни.
— Знам. Но междувременно може да се случи нещо? Нещо щастливо, да речем? След поредицата от нещастни случайности малко разнообразие ще ми дойде добре.